Стив Кавана - Фантом

Тя подръпна брадичката си и отговори:

— Това не е правилният въпрос, шерифе.

Доул потупа с пръст гръбчетата на книгите върху бюрото и каза:

— Написал е всички тези книги. Нямам време да ги чета, така че изплюй камъчето, ако знаеш нещо, което аз не знам. Кой е правилният въпрос?

Блох взе книга със заглавие „Коварен обрат“ и я подаде на Доул. Той я пое с две ръце.

— Това е първата му книга. Прочетох я, когато излезе, но не помня сюжета. Ще трябва да я препрочета. Първите книги нерядко са автобиографични, независимо дали авторът го прави преднамерено. Просто така се получава. Може би ключът се крие в тази книга. Виж, въпросът всъщност е защо Купър ще убива Линдзи, за да запази самоличността на Льобо в тайна? По време на нейното убийство книгата вече се е продавала много добре, но още не е била световен бестселър. Това тепърва предстояло.

— Вече е имал какво да крие. Още от самото начало не е искал да се разбира кой е. Успехът няма нищо общо. Отпреди е имало нещо гнило около Купър. Какво може да е то?

— Не открих нищо, което да свързва Линдзи или Пол Купър с писателска група във Фейсбук. Допускам, че всички профили са изтрити. Имам усещането, че Купър се е опитвал да скрие миналото си. Но досието му е чисто.

Доул отгърна първата страница на „Коварен обрат“, поклати глава и отбеляза:

— Каквото и да крие, струвало си е да убие Линдзи. Поне според него.

— Трябва да е нещо голямо, нали? — попита Блох.

— Несъмнено — отговори Доул.

Прочете първия ред на романа, написан преди десет години, и си даде време да асимилира думите.

„Малко неща на света са по-интригуващи от един труп. Особено ако главата му е извита на обратно.“

Пред очите на Пол Дарил сложи в малък сак риза, джинси, нещата, които беше донесъл снощи, шапка с козирка, пистолета си и два ножа. И лаптопа.

Всичко беше готово.

Натовариха на яхтата бутилирана вода, сандвичи с шунка и този малък сак. Пол си носеше две неща. Флашката беше първото. Струваше му се, че е изсъхнала напълно, но нямаше представа дали е в изправност. Тя беше ценна за него не толкова заради самия роман. А заради мотивацията. Канеше се да направи нещо, в резултат на което можеше да попадне в ареста или да бъде убит. Нужно му беше да вярва, че ще има живот и след като всичко това приключи.

Флашката беше символ на този бъдещ живот. Искаше му се да я запази.

Следобед потеглиха. Дарил управляваше яхтата. Пол седеше на задната палуба, зад кокпита. След мълчание, продължило около един час, Дарил се провикна:

— След три часа ще стигнем Маями. Ще заредим и ще потеглим от там. Когато се съмне, би трябвало да сме близо до Кайманите.

Няколкочасовото взиране в тила на Дарил помогна на Пол да се съсредоточи. Нуждаеше се от него, за да си прибере парите. Нямаше да се справи сам. И все пак понякога се навеждаше напред и попипваше малкия нож в задния джоб на джинсите си. Това беше второто нещо, което взе със себе си. Тайно допълнение към иначе оскъдния му багаж. В кухнята беше действал светкавично и тихо, отворил беше чекмеджето и беше избрал остър нож, който да се побира в джоба му. Дарил не забеляза нищо — проверяваше изправността на яхтата.

Пол се замисли как Дарил беше повредил неговата яхта, а после беше влязъл в ролята на негов спасител. Замисли се за живота, който можеше да има с Линдзи, за последните ѝ минути на тази земя. Зъбите му изскърцаха, мускулите на челюстите му запулсираха. Замисли се за Марая. Какъв ужас беше преживяла заради този изрод! Прииска му се да извади ножа от джоба си и да го забие в тила му. И да завърти острието.

После още веднъж.

Да усети как между пръстите му се стича топла кръв.

Само парите го възпираха да убие Дарил още сега. И ужасяващата мисъл какво би станало, ако не уцели с ножа…

Не, реши да почака. Само един ден. Вземеха ли парите, щеше да намери начин да го ликвидира. Налагаше се.

Защото, щом парите напуснеха банката и се озовяха в ръцете на Пол, Дарил също щеше да се опита да го убие. А той имаше пистолет, нож, превъзхождаше го по ръст и тегло. И беше умен, кучият му син. Само че, когато парите вече бяха на борда, щеше да се отпусне. Не знаеше, че Пол е наясно с истинската му самоличност. А това осигуряваше на Пол предимство. Щеше да го изчака да се разсее с нещо, докато управлява яхтата, и тогава да го нападне. Ако Дарил от своя страна се готвеше да го убие, което явно беше така, щеше да изчака да приберат парите и яхтата да е в открито море. Тогава щеше да извади пистолета. Ако Пол успееше да го докопа преди това, всичко щеше да е наред. Не можеше да избяга без парите. Без тях с него беше свършено.