Стив Кавана - Фантом

— Льобо.

— Няма значение. Както и да го погледне човек, господин Купър не е искал шерифството да души около неговите работи. Това е сигурно.

— Защо мислиш така?

— Скъпи, ти може и да си шериф, обаче аз отговарям на обажданията. През последните три години сме имали четири взлома. И всеки е голяма досада за мен. Тези хора не спират да се обаждат и да се оплакват. Ама кога ще заловите крадците? Кога ще ми върнете огърлицата на баба? От къщата на Купър обаче не е било откраднато нищо, а въпреки това госпожа Купър е била цапардосана. Всеки друг мъж щеше да ти диша във врата да заловиш негодника, нахлул в дома му и нападнал съпругата му, но…

— Не и Купър — завърши мисълта ѝ Доул.

— Именно. Няма да се учудя, ако той знае кой точно е влязъл.

Бурмичките в мозъка на Доул се задвижиха. Май всичко сочеше, че Купър е виновен за нападението над Марая и за смъртта на Линдзи.

— Благодаря — каза Доул.

— Е, не беше чак толкова трудно да го кажеш, нали? — промърмори Сю.

На път към къщи Доул отби на банкета и спря. Затвори очи и повтори разсъжденията си наум.

Купър беше разкрит. Някой беше проникнал в дома му и беше открил, че той е Льобо, ако вече не му е било известно. Логично можеше да се допусне, че нападателят е знаел и защо Купър се крие зад псевдонима Льобо.

И това беше Оукс. Някак се беше досетил. Възможно бе той да е нападнал Марая, а може и да беше потопил яхтата на Купър. Сигурно се беше прицелил в парите на Кайманите. Доул се нуждаеше само от стабилна връзка между Оукс, Купър и Льобо.

Включи мобилния си. Обади се на Блох. Щеше да ускори обиска. Каза ѝ да го чака в шерифството в пет сутринта. В пет и половина щяха да нахлуят през предната врата, докато Оукс още спи, да го арестуват, да го обискират и после да претърсят къщата. Дарил Оукс трябваше да отговори на много въпроси.

Утре случаят щеше да бъде разрешен.

Доул го усещаше.

Престоят в Маями се оказа по-дълъг, отколкото беше очаквал Дарил. През по-голямата част от деня прехвърляше плана в главата си. Мъчеше се да открие слабите места. Разсъждаваше върху вероятностите. Пол беше мълчалив почти през целия ден, но когато наближиха Маями, се обади:

— Трябва ми костюм.

— За какво? Скоро няма да ходим на прием — възрази Дарил.

— Бил съм в банката седем-осем пъти. Винаги елегантно облечен. Там всички са с костюми. Не съм неблагодарен и не искам да те обиждам, но с тези джинси и тази риза изглеждам като беглец.

Дарил го измери с очи през рамо.

— Няма да имаме втори шанс. Всичко трябва да бъде идеално, когато стигнем на Големия Кайман.

— Именно — отговори Пол.

Закотвиха яхтата и Дарил плати на началника на пристанището в брой за престоя и за горивото, добави и една петдесетачка заради късното им пристигане. Пол стоеше зад него и не говореше, скрил лице под една от бейзболните му шапки.

Десет минути по-късно бяха на улица, пълна с барове, ресторанти и нощни клубове. Жегата в Маями беше още по-страшна, а вятърът откъм брега изобщо не помагаше срещу влагата. Потяха се, бяха гладни и изморени. Пред всеки ресторант ухаеше на ароматни подправки и на дим от пури, вътрешните дворове бяха пълни с хора, които вечерят. Щяха да хапнат по-късно.

Дарил махна на такси, което ги заведе в денонощен търговски център. След цял ден на слънце и влагата на Маями, която изпълваше въздуха, климатизираният мол беше блаженство. Намериха магазин за конфекция — не много лъскав, но доста приличен. Пол внимателно си избра синя памучна риза и светлосив еднореден костюм. Намери си чифт евтини кафяви обувки, които на пръв поглед изглеждаха скъпи. Чифт сиви чорапи завършиха ансамбъла. Не му трябваше вратовръзка. Небрежно- елегантният стил беше най-подходящ.

Занесе дрехите в пробната и ги облече. Огледа лицето си в огледалото. Почти седмица не се беше бръснал. Няколко месеца по-рано реши да си пусне къса брада, каквато беше модерна сега. Марая му каза, че с нея изглежда нечистоплътен. Трябваше да си купи самобръсначка и пяна за бръснене. Може би някаква козметика за коса.

Остана доволен от костюма, съблече го, внимателно окачи всички дрехи и излезе от пробната.

Дарил стоеше пред нея, все едно чакаше партньора си.

Пол избра чифт черни джинси, черно спортно сако, шапка с периферия и бяла риза за Дарил, който занесе дрехите на касата, плати в брой и двамата си тръгнаха. Вечеряха мълчаливо в „Макдоналдс“, сложили торбите с покупки в краката си. Не взеха такси до яхтата, тръгнаха пеша, за да може Пол да се отбие в някоя дрогерия и да купи пакет самобръсначки за еднократна употреба, гел за коса и пяна за бръснене.