Стив Кавана - Фантом

Обърна се и видя, че Блох разглежда книгите.

— Много документална криминална литература, предимно за серийни убийци. Останалите са наръчници по криминалистика и полицейските процедури — каза тя.

— Сигурно има и пълен комплект дивидита на „От местопрестъплението: Маями“ — отбеляза Доул.

— Съмнявам се — възрази Блох и извади дебел том от един нисък рафт. — Това е книга за методите на работа на профайлърите от Отдела за поведенчески анализ във ФБР. Научно изследване, а не мемоар или популярно четиво, посветено на историята на Бюрото. И май е препрочитана многократно.

Тя наведе книгата и я отвори на страницата, отбелязана с жълто самозалепващо листче. Оказа се глава относно изготвянето на профили на серийни убийци въз основа на почерка им. В полето имаше ръкописна бележка.

Оръжие, избор на жертвите, тип на жертвите, място, прекомерно използване на сила/рани, нанесени от ярост.

— Ако си сериен убиец и знаеш, че ченгетата търсят повторяемост при избора на жертвите ти, най-лесният начин е да променяш оръжието, тактиката, типа на жертвите си и типа жестокост към тях преди и след смъртта им. Направиш ли го, ще бъде почти невъзможно да се открие връзка между убийствата — отбеляза Блох.

Доул кимна и разлисти книгата до края, търсейки още отбелязани страници. Не намери.

— Странно четиво за келнер и инструктор по гмуркане, не мислиш ли? — попита Блох.

Той не ѝ отговори. Не я и чу. Мислите му бяха насочени към рафтовете с книги и жълтите листчета, които стърчаха от тях.

Дарил беше направил сериозно проучване.

Телефонът на Доул завибрира. Търсеха го от криминалистичната лаборатория в Бей Сити.

— Шериф Доул.

— Здравейте, Макс Макалистър от лабораторията съм. Имам нещо, което сигурно ще ви заинтересува. Успяхме да проникнем в телефона на Марая Купър. Разполагам с историята на обажданията и на есемесите. Ще ви ги изпратя веднага в архивиран файл.

Доул му благодари и прекъсна разговора. И едва тогава му хрумна, че няма представа какво е архивиран файл, затова се вторачи в телефона, канейки се да се обади на Макалистър.

Не го направи. Преди да натисне копчето, телефонът му отново завибрира. Търсеха го от непознат номер.

Вдигна, изслуша какво му казват, благодари и отговори:

— Веднага идвам.

Блох чакаше с купчина книги от библиотеката на Дарил в ръка.

— Ще получим архивиран файл с данните от телефона на Марая. И още по-добра новина — обадиха се от болницата. Тя се е събудила.

Пол за пръв път пристигаше на Големия Кайман с яхта. Пътуването му отне много повече време, отколкото със самолет, но поне не се набиваше на очи. Той използва времето мъдро, изми косата и тялото си на малката мивка в каютата, избръсна се и сложи гел на влажната си коса.

Изглеждаше и миришеше като човек за пръв път след потъването на яхтата му. Нямаше търпение да облече костюм и да добави последните щрихи, когато пристигнат. А дотогава щеше да се наслаждава на гледката. Въпреки положението, в което се намираше, красотата наоколо привлече вниманието му. За Пол това беше раят — пъстрите островни птици, които кръжаха над главите им, стадото делфини, които сякаш водеха яхтата към пристанището, мирисът на прясна риба и печено месо по скарите на самия бряг.

Пристигнаха в Джордж Таун и Пол усети позната тръпка на вълнение.

Преоблече се, докато Дарил привързваше яхтата. Приятно щеше да му бъде да излезе навън, да се махне от вонята на своя смъртоносен спътник. Мисълта за Дарил не го напускаше нито за секунда. Дори докато се преобличаше, се постара да го следи непрекъснато през прозорците на каютата. Пъхна малкия нож в джоба на сакото си.

Щом Дарил се качи отново на яхтата, Пол се дръпна от сака му и от прозореца. Явно го беше направил твърде рязко и Дарил бе забелязал това, защото поведението му рязко се промени. Вече не го изпускаше от очи.

Пол беше приключил с обличането. Костюм и риза, обувки с кожена подметка. Излезе от каютата и я отстъпи на Дарил.

Запъти се към бакборда, като се държеше за обезопасяващите метални пръчки на покрива на каютата. Обърна се е гръб към нея, та Дарил да не го вижда през прозорците. Чу как ботушите му тупнаха на пода и тогава нехайно изхвърли всички патрони, които беше извадил от четиресет и петкалибровия му пистолет. Те цопваха тихо във водата и потъваха. Когато изпразни джобовете си, Пол се върна вътре.

Точно навреме.

Дарил дръпна ципа на сака, извади пистолета и се приготви да провери патронника.