Стив Кавана - Фантом

Деветдесет минути след като пуснаха котва на пристанището, пак потеглиха в нощта сред отраженията от светлините на Маями във водата. Щяха да пристигнат на Големия Кайман преди пладне. Пол се премести в задната част на яхтата, сгуши се на пейката и се опита да заспи. Беше изтощен и с всяка следваща миля сякаш се отдалечаваше от себе си. Всичко му се струваше като сън, но свръхреален. Сетивата му бяха изострени докрай. Усещаше всеки мирис, очите му привикнаха с мрака, а тялото му — с поклащането на яхтата, когато се блъснеше във вълна. Това не беше животът на Пол. Беше изпитание. Странна и смъртоносна игра, в която беше въвлечен по принуда. Не си представяше какви ще бъдат последиците, ако нещо се обърка.

Мислите му се насочиха към Марая. Сега той знаеше какво ѝ е причинил. Тя беше едно от най-хубавите неща в живота му, осквернено от лъжите му. Пол не можеше отново да бъде с нея. Невъзможно беше. Ако преживееше следващите двайсет и четири часа, щеше да се опита да оправи нещата. Закле се. Съвсем сериозно. Ако не го беше срещнала, Марая нямаше да стане жертва на това нападение. През последните двайсет години Пол нито веднъж не се беше молил. Но сега долепи длани и зашепна молитва за Марая. И за себе си.

Запита се дали може да се моли за смъртта на мъжа, който управляваше яхтата.

Ако имаше Бог, дано да бе отмъстителен!

Доул знаеше, че не е нужно да предупреждава Оукс за обиска.

Но нямаше проблем да го направи. Вършеше всичко по правилата. Дори ако бяха наглед безсмислени, той знаеше, че дори най-дребното нарушение може да се обърне срещу него.

— Дарил Оукс, ние сме от шерифството на Порт Лоунли. Имаме заповед за обиск на къщата. Отвори или влизаме! — провикна се той.

Изчака. Преброи до десет. Кимна на Блох.

Тя взе Големия черен ключ. Така наричаше Доул петнайсеткилограмовия стоманен таран, който шерифството беше използвало два-три пъти, откакто го беше купило. И винаги го поверяваха на Блох. Доул нямаше сила. Тя замахна, пристъпи напред и прицели удара отдясно на ключалката.

Дървената врата поддаде, ключалката изхвърча и се удари в стената отзад. С извадени оръжия Доул и Блох нахлуха в коридора. Вече бяха огледали около къщата. Нямаше задна врата. И яхтата не беше тук.

Обходиха първия етаж. После спалните горе и банята. Нямаше никой. Оставаше само мазето. Най-опасното помещение в къщата. Без лесен изход, без начин да огледаш ъглите, преди да се озовеш в средата му, където си лесна мишена.

Блох и Доул включиха фенерчетата си и бавно заслизаха по стълбите. Спираха на всяко четвърто стъпало, за да може Блох да прикляка и да оглежда пролуките между дъските зад и пред тях. Докато тя ги осветяваше и навеждаше глава, за да надзърне долу, Доул също приклякаше и движеше фенерчето си, следейки за евентуално движение пред партньорката си.

Слизането им отне три минути. Доул не бързаше. Можеше да отдели три минути.

Провериха мазето. Нямаше никой, но забелязаха следи от скорошно обитание. Кръгли следи по прахта върху масата, където някой беше оставил чашата с кафето си. Чаршафите миришеха на чисто, въпреки че всичко останало вонеше на плесен. Блох беше педантична, а Доул се улови, че я наблюдава как действа. За всеки случай тя проверяваше и местата, където той вече беше обискирал. Действаха бавно. Усещаха, че в къщата има нещо. Нещо, което трябва да намерят. Странно усещане, но познато на служителите на закона.

В мазето не откриха нищо интересно и половин час по-късно се качиха на първия етаж.

Без да го предупреди, Блох зави наляво и се отправи към кухнята. Доул реши, че трябва да провери дневната. Вратата към нея беше отворена и от там струеше светлина. Доул не помнеше дали е затворил след себе си. Сигурен беше, че излезе от стаята след Блох, така че би трябвало той да е оставил вратата открехната.

Въпреки това отново извади оръжието си и я побутна с крак.

Въздъхна и свали глока. Въобразил си беше. Блох се появи зад гърба му и каза:

— Има резервно зарядно за лаптоп, но ако е имал лаптоп, явно го е взел със себе си. Под мивката видях сейф за оръжие, но е празен. Намерих и смазочно масло и няколко четки, още влажни. Почиствал е оръжието неотдавна. Тук има ли нещо?

Доул не забелязваше нищо особено в дневната. Единственото интересно нещо беше библиотеката. Той се приближи до прозореца и се загледа към морето, сякаш все още виждаше водната диря след яхтата на Дарил. Само че диря нямаше. Бяха го изпуснали.