Стив Кавана - Фантом

Когато пристигна, туристите го заведоха на мястото, откъдето той погледна надолу.

Отново заваля и по повърхността на вира затанцуваха тежки дъждовни капки. Намокриха очите и очилата на Доул и барабаняха по тила му, докато той установяваше, че туристите не са сбъркали.

Във водата леко се въртеше голото тяло на мъртва жена.

Доул прогони спомена. Шерифството беше толкова притихнало, че не беше никак трудно човек да се отдаде на мрачни спомени.

Телефонът не звънеше. Никой не говореше. Чуваха се само подрънкването на лъжичката в ръба на чашата с кафе на Сю и тихото бръмчене на климатиците. Доул вдигна ръце зад тила си, облегна се назад и извика Сю в кабинета си.

Тя влезе, затвори вратата от матово стъкло и се настани срещу шерифа.

— За мен кафе няма ли? — попита Доул.

— Сам си сипи, да му се не види — отговори Сю със сияйна усмивка.

— Искам да поразпиташ и да научиш каквото успееш за семейство Купър. Познаваш всички в града. Все някой ще е достатъчно близък с тези хора, за да ни даде повече сведения. И не споменавай за взлома. Господин Купър твърди, че нищо не липсва, това ще кажеш и ако се обадят от някой вестник. Няма нужда пресата да разтръбява случая, че поне петстотин души да започнат да спят със заредени пушки на нощното шкафче.

— Сне ли отпечатъци? — попита Сю.

— Няма смисъл. Ще бъдат само на обитателите. Никой крадец няма да си остави отпечатъците. Чиста загуба на време и ресурс е, ще се озовем отново в изходна позиция.

Сю забоде очи в пода и отново отпи от кафето си. Жестът ѝ подсказа на Доул, че тя премълчава нещо и излива кафе в гърлото си, за да не се изтърве.

— Казвай — подкани я той.

Все едно ѝ даде старт. Сю заговори като картечница. С идеална дикция. Автоматичен обстрел от твърдения и въпроси, поднесени с пронизителен и протяжен южняшки изговор.

— Е, има само счупен прозорец, нали? Нищо не е взето, затова може пък госпожа Купър да си измисля, че е имало нападател. И какво? Не е съвсем престъпление. Може и да е прахосала малко полицейско време, ама, мамка му, Ейбрахам, време за губене имаме колкото щеш. Според мен точно това е случаят. Минаха почти десет години, откакто намери онова момиче в реката. Да не мислиш, че не съм забелязала. Притеснявам се, че придаваш по-голямо значение на този случай със строшеното стъкло, само и само да не мислиш за горката удавница. Предлагам да отидем при пастор…

— Не, не. Не става дума за нищо такова — прекъсна я Доул. — Някои неща просто не се връзват. Не знам какво е станало в онази къща. Не съм сигурен дали изобщо е имало нападател и истински взлом. Но знам какво видях. Видях жена, ударена по лицето. И това ми стига, Сю. Няма да се откажа, докато не разбера какво е станало.

Сателитната навигационна система я осведоми, че пътуването ще отнеме седемдесет и една минути. Всъщност Марая пристигна след почти два часа. Ломакс Сити не приличаше на никой град, в който бе ходила. Беше си едно голямо село. Казиното, металообработващият завод и двете баптистки църкви се бореха за градски статут през седемдесетте. Накрая парите от казиното, които се ръсеха от джобовете на законодателите на щата, обърнаха нещата. Вече нямаше значение. Металообработващият завод не работеше. Поради липсата на свободни пари казиното скоро го последва. И двете църкви обаче се пълнеха в неделя, нищо че паничките им за дарения сега бяха по-празни.

Марая спря колата на едно кръстовище и изруга навигацията, която я уверяваше, че е пристигнала. Озърна се, но видя само бензиностанция, която май беше затворена, и срещу нея търговски център, който също би трябвало да е затворен. Имаше химическо чистене, чиито витрини бяха напръскани с бял спрей, малка банка със знак „Стоп“, щръкнал от счупения ѝ прозорец, и до нея табела с изсветлели букви, която сигурно обозначаваше мястото, което търсеше.

По обед нямаше движение, Марая прекоси кръстовището и паркира, излезе от колата и се приближи към последните помещения в редицата на търговския център. И наистина, намери го.

Изикиъл Дейвид, адвокат.

Табелата сигурно беше струвала доста пари преди десетина години. От известно време не беше почиствана. Слънцето и мъхът бяха повредили сериозно буквите. Щорите на прозорците под табелата бяха спуснати. Не се виждаше дали вътре има някой. Марая отвори вратата и над главата ѝ дрънна звънче. Озова се в чакалня. С кафяв мокет и сгъваеми пластмасови столове. В средата имаше масичка, отрупана с купчини пожълтели вестници и оръфани списания.