Стив Кавана - Фантом

В отсрещния край на чакалнята се отвори врата и един пълен висок мъж излезе да я посрещне.

— Госпожа Ърскин? — попита мъжът с глас, който сякаш се разнасяше от тунел.

— Да, Джанет Ърскин — потвърди Марая. — Вие сигурно сте господин Дейвид.

Изикиъл Дейвид имаше библейско тяло в комплект с библейското си име. Главата му приличаше на каменен скрижал. Беше едра, с бръчки на челото, които сякаш онагледяваха различните пластове на вулканичните скали в Гранд Каньон. Темето му беше голо, гладко и съвършено обло, поради което браздите над рунтавите му вежди се очертаваха още по-отчетливо. Нямаше шия, само тяло. И то какво тяло. Все едно си изправил билярдна маса на тясната ѝ страна, напъхал си я в евтин костюм и си мушнал под сакото надуваема топка.

Изпод крачолите на сивия панталон се подаваха малки стъпала в лъскави черни обувки. Марая не успя да прикрие учудването си как е възможно такива стъпала да крепят толкова масивно тяло.

— Заповядайте — покани я Изикиъл.

Той наистина беше едър, но големината на стола зад разхвърляното му бюро я изуми. Приличаше на царски трон. И въпреки това простена и изскърца, щом адвокатът стовари отгоре му внушителния си задник. Марая седна срещу него и го погледна между двете кули от кафеникави папки.

— Вероятно обмисляте развод — отбеляза Изикиъл делово.

Без капка съчувствие. Сигурно препоръчваше развода като положително начинание — като нещо желано, за което плащаш.

— Засега искам само да се ориентирам какви са вариантите. И как ще бъде поделено имуществото — отговори тя.

— Няма проблем. Мога да ви запозная най-общо, но само толкова. Всеки случай е различен, но винаги могат да се излагат доводи и да се договарят споразумения. Затова най-напред имам нужда от някои лични сведения… — каза адвокатът и си записа името, с което му се беше представила Марая. — Адрес? — попита той.

— Предпочитам да не ви го казвам. Поне засега. Търся само съвет и много държа на личното си пространство. Мога да ви платя предварително за едночасова консултация.

Марая извади от чантата си две стодоларови банкноти и ги сложи върху бюрото. Изикиъл остави химикалката, сплете пръсти и погледна към парите.

— Всичко, което ми кажете, е поверително. Защитено е от адвокатската тайна — увери я Изикиъл.

— Нуждая се от най-общ съвет, господин Дейвид, но ако не сте склонен…

Тя остави въпроса да увисне във въздуха и протегна пръсти към парите.

Дебела буца с пет дебели израстъка тупна върху банкнотите. Марая се усмихна и се облегна назад.

— Винаги бих могъл да дам най-общ съвет. Плащате предварително, така че ще ми простите, ако срещата ни не продължи цял час — каза адвокатът.

— Съгласна съм, стига да получа отговори.

— Какво ви интересува? — попита Изикиъл, прибра банкнотите и ги пъхна във вътрешния джоб на сакото си.

— Съпругът ми има тайна банкова сметка. Вече не мога да му имам доверие. Ако крие пари… какво ли още пази в тайна? Мисля, че искам да прекратя брака ни. Какви са възможностите в такава ситуация?

Тих съчувствен стон се отрони от гърлото на Изикиъл. Той поклати глава и цъкна с език. Не можеше да предложи на клиентката си по-голяма загриженост.

— Има ли предбрачен договор?

Първият въпрос на адвоката слиса Марая. Устата ѝ се размърда, но не излязоха думи. Преди да се оженят, Пол настояваше да сключат предбрачен договор, за да бъде тя защитена. Така щяла да бъде осигурена, ако се случи нещо, а той нямало да има право на нищо от нейните доходи. Отначало Марая подмина предложението, после възрази срещу него и накрая подписа договора и му го върна, без да задържи екземпляр за себе си. След това съвсем забрави за проклетата хартийка. В дните преди сватбата разводът беше последната ѝ мисъл. Беше намерила мъжа на живота си. Договорът я предпазваше, но изобщо не ѝ хрумна, че ще предпазва и него. Като се замисли сега, предбрачният договор сякаш ѝ нанесе нова рана. Незначителна драскотина, на която не беше обърнала внимание, преди да загнои.

— Да, има предбрачен договор — прошепна тя.

— Разполагате ли с копие от него?

— Не. Прочетох го, преди да подпиша. Беше много отдавна, не съм сигурна за подробностите. Съвсем бях забравила за този договор, докато не го споменахте.

— Кой го състави — вашият адвокат или неговият?

— Неговият.

Едрият мъж избърса носа си с носна кърпа колкото калъфка за възглавница и каза:

— Съжалявам, че го казвам, но договорът най-вероятно облагодетелства съпруга ви. Ще се учудя, ако не е формулиран специално за да пази парите, които държи в тайната си сметка. Положението не изглежда розово, госпожо Ърскин.