Стив Кавана - Фантом

Марая нямаше да се предаде толкова лесно. Беше му дала последните си двеста долара и искаше той да си оправдае хонорара.

— Чувала съм, че съдът понякога отхвърля предбрачните договори. Не бих подписала, ако знаех истината. Той ме излъга.

— Това е аргумент. Надали ще постигнем много с него, но със сигурност мога да го използвам. Проблемът са последиците от обявяване на предбрачния договор за нищожен. Не съм сигурен, че ще се окажете в много по-изгодно положение.

— Моля? Защо?

— Допускам, че и двамата сте жители на този щат.

— Да.

— Имате ли деца?

— Не.

— Съпругът ви знае ли, че сте го разкрили?

— Не.

— Сметката, в която са парите, само на негово име ли е?

— Да.

— Ясно. В този щат има закони за разпределение на имуществото. Какво друго притежавате освен парите в тайната сметка?

— Къщата е на негово име. Има и яхта. Имаме и обща банкова сметка, разбира се. И колите ни, но парите, които пази в тайна от мен, са много повече от всичко останало.

Коженият стол проскърца и Марая се стресна. Изикиъл се облегна назад, загледа се към тавана и изду бузи.

— Къщата и яхтата по време на брака ви ли са купени?

— Къщата, да. Яхтата, не.

— Вие работите ли? Допринасяте ли за семейния бюджет?

Марая поклати глава и въздъхна. Съзнаваше, че този тип се старае да я посъветва възможно най-добре, но не я интересуваше. Мислеше само за едно.

— В началото на брака ни имах свои доходи. Вече не. От известно време не работя. Той плаща ипотеката и всички сметки. Вижте, това наистина не ме интересува. Обяснете ми за парите, които той крие. Ще получа ли дял от тях при развода, ако успеем да отхвърлим предбрачния договор? — попита Марая.

— Не искам да знам откъде са парите. Подозирам, че има основателна причина съпругът ви да не желае да ги обяви само като свое притежание по време на бракоразводното дело. Може би данъчните или други власти биха проявили интерес към тях. Ако е така, той ще предпочете да не ги обявява изобщо. Заплахата, току-виж, се оказала достатъчна, за да получите малък процент. Съгласно законите в щата имущество, придобито само от единия съпруг, си остава негова собственост, не семейна и поради това не подлежи на подялба.

Адвокатът говореше бързо и Марая не успя да осмисли всичко, което ѝ каза.

— Извинете, но искате да кажете, че ако се разведа с него, няма да получа нищо от парите в неговата сметка, така ли?

— Нищо. Освен ако не го заплашите, че ще го разобличите. Разбира се, ако парите са законни, няма да имате други козове, ще изгубите и няма да видите нито цент.

— Що за извратено…

— Такъв е законът — прекъсна я Изикиъл. — По време на брака ви съпругът ви има право да придобива средства, които да задържи след евентуален развод, както и всички пари, които е имал преди брака.

Марая затвори очи, притисна длан към челото си и пое дълбоко въздух.

— Не може да бъде — промърмори.

Подът се залюля и тя не знаеше дали да се наведе да повърне, или да се вкопчи в стола, за да не падне. Най-странен беше начинът, по който я обземаше паническият пристъп — сякаш тя стоеше отстрани и наблюдаваше как той връхлита тялото ѝ. Усещаше и виждаше сълзите по бузите си, пребледнялото си лице, изопнато като твърда пластмаса. Треперещите крака, помътения поглед, сгърчените и пресъхнали устни, сякаш докоснали бяло брашно.

Стаята на Изикиъл се беше превърнала във влакче на ужасите, но Марая почерпи сила от едрия мъж, който никак не изглеждаше притеснен. Беше по-скоро отегчен. Сигурно в повечето дни седеше на стола си и през кабинета му се изреждаха клиенти, които се развеждат, пъшкат, плачат и си тръгват.

— Ще ви донеса вода — каза той, надигна се с огромно усилие и ѝ напълни картонена чашка от диспенсъра за минерална вода в ъгъла на кабинета си.

Беше от онези чашки, които приличат на фунийки. Подаде ѝ я, тя я изгълта наведнъж и разля малко по лицето си. Сепна се от струйката към ухото си и това ѝ помогна да овладее гласа си.

— Каква… ужасна… глупачка съм — изстреля тя със задъхани паузи между думите.

— Не, не сте — увери я Изикиъл и леко повиши тон. — Измамил ви е. Виновният е той. Имало е признаци, които всеки би могъл да пропусне. Винаги има. Без значение дали става дума за мъжа или за жената — съпругът, който лъже, използва любовта на другия като щит. Виждал съм го стотици пъти. И жертвата винаги се самообвинява. Веднага престанете. Вижте, аз съм добросъвестен адвокат. Ще изложим някои аргументи в съда, но не ви гарантирам нищо. В най-добрия случай ще успея да ви договоря незначителен процент. А вероятно дори толкова няма да успея. Редно е да ви предупредя отсега.