Стив Бери - Наследството на Карл Велики

Вретеновидната стоманена подпора беше само на няколко метра от кабината, която всеки момент щеше да се плъзне под нея. Малоун дръпна дръжката нагоре, вратата се плъзна встрани. Със същото движение той промуши тялото си през отвора. Изненаданият мъж с червения лоден излетя от кабината и тялото му се удари в ръба на стоманеното вретено. Малоун се вкопчи в ръчката с всичка сила. Противникът му беше премазан между кабината и пилона.

Кратък вик, после всичко свърши. Напрегнал мускулите си до крайност, Малоун се върна обратно в кабината. Дишаше тежко и разпокъсано, от устата му излиташе пара. Гърлото му пресъхна и започна да се сковава.

Жената се беше надигнала и правеше отчаяни опити да се задържи на крака. Един добре премерен ритник в брадичката я върна на пода.

Малоун залитна навътре в кабината и насочи поглед надолу. На площадката чакаха двама мъже в тъмни палта. Подкрепление? Разстоянието до тях все още беше около триста метра. Гъстата гора стигаше до основите на скалистия връх. Вечнозелените клони бяха натежали от сняг. Очите му попаднаха на контролния панел, на който светеха три зелени и две червени лампички. Извърна глава и видя, че кабината наближава поредния пилон. Протегна ръка и щракна късото лостче, под което пишеше стоп. Кабината се разклати и забави ход, но продължи да се плъзга надолу. Още един закон на Нютон: при триене постъпателното движение постепенно се забавя и спира.

Малоун се наведе за плика, който лежеше на крачка от жената. Натика го в джоба си, прибра пистолета и пристъпи към вратата, готов за приближаването на следващия пилон. Кабината вече пълзеше, но въпреки това скокът си оставаше опасен. Изчислил за последен път времето и разстоянието, той се хвърли към металната греда. Ръкавиците за момент се хлъзнаха по заснеженото желязо, тялото му се блъсна с глух тътен в пилона. Ударът беше значително омекотен от коженото яке.

Снегът изхрущя под пръстите му, които бързо се стегнаха в здрав захват.

Кабината продължи надолу, измина още трийсетина метра и спря. Малоун успокои дишането си и започна да се придвижва на ръце към железната стълба, прикрепена към пилона. Над главата му се изви облаче сух сняг, наподобяващо талк. След няколко секунди гумената подметка на обувката му докосна заснеженото стъпало. А миг по-късно зърна мъжете в черно, които побягнаха от площадката долу. Подозренията му за допълнителни неприятности бяха на път да се потвърдят.

Спусна се по стълбата и скочи в снега. Намираше се на около сто и петдесет метра над дървената платформа на долната станция.

Проби си път между заснежените борове и скоро излезе на тясно асфалтирано шосе. Пред него изникна ниска сграда с кафяви капаци на прозорците. Приличаше на цех или работилница. Отвъд нея чернееше друг път, старателно почистен от снега. Насочи се натам и установи, че порталът е заключен с тежък катинар. Откъм пътя долетя ръмженето на автомобилен двигател. Секунда след като бе успял да се скрие зад някакъв засипан от снега трактор, иззад завоя изскочи черно пежо. Той измъкна пистолета и се приготви за бой. Но колата ускори и скоро изчезна нагоре по завоите.

Не след дълго Малоун откри друга тясна ивица асфалт, която се виеше между дърветата надолу, към станцията на лифта. Той се насочи към нея. Високо над главата му кабината все още се полюшваше на стоманеното въже. На пода й лежеше в несвяст жена, облечена в синьо палто. В снега някъде под нея изстиваше трупът на мъж с тъмночервен лоден.

Никой от двамата не беше негова грижа.

Неговият проблем бе друг. Кой разполагаше с информация за работата, която трябваше да свършат Малоун и Стефани Нел?

Атланта, Джорджия

7:45 ч.

Стефани Нел погледна часовника си. Бе се появила в офиса малко преди седем сутринта и от тогава съсредоточено анализираше оперативните сводки. В момента осем от дванайсетте агенти юристи на нейно подчинение изпълняваха оперативни задачи. Двама в Белгия като част от международен екип, издирващ военнопрестъпници, други двама току-що бяха пристигнали в Саудитска Арабия за изпълнението на мисия, която имаше всички шансове да излезе извън контрол. Останалите четирима бяха пръснати из различни европейски и азиатски държави.

Но един от тях беше на почивка. В Германия.

Личният състав на „Магелан“ беше умишлено ограничен. Освен дузината юристи в него работеха още петима административни асистенти и трима сътрудници. Лично Стефани беше настоявала за минимален екип, опирайки се на правилото, че колкото по-малко са очите и ушите, толкова по-малък е рискът от изтичане на информация. И се бе окачала права. За четиринайсетте години от създаването на отдела нямаше нито един провал.