Доловила странната нотка в тези думи, Стефани побърза да се възползва.
— Същото направих и аз. Дадох доклада на Малоун в отговор на лична услуга от негова страна. Той иска да разбере какво се е случило с баща му и…
— Това не е твоя работа! — рязко я прекъсна Дейвис.
— Аз пък смятам точно обратното! — кипна тя.
Опразни чашата си, опитвайки се да прогони тревожните мисли, които се блъскаха в главата й.
— От тогава все пак са изминали цели трийсет и осем години — добави тя.
Дейвис бръкна в джоба си. На масата се появи малка флашпамет.
— Ти чела ли си доклада?
— Дори не съм го докосвала — поклати глава тя. — Помолих един от агентите да го преснима и да го изпрати на Котън.
— Трябва да го прочетеш — промърмори Дейвис и махна с ръка по посока на малката електронна кутийка.
Доклад от разследването за потъването на МК „Блейзък“
При възобновяване работата на комисията през декември 1971 г. от потъналата подводница все още няма следа. По тази причина комисията насочва вниманието си към тезата „ами ако“ и отхвърля варианта „какво би могло да стане“. Без да забравят липсата на каквито и да било веществени доказателства, членовете й правят всичко възможно да не допускат влиянието на предварително съставени мнения от всякакъв характер, които биха попречили на изграждането на най-вероятната хипотеза за причините, довели до трагедията. Работата им се усложнява от факта, че подводницата е тотално засекретена, и те правят усилия да запазят в тайна всичко, свързано с този плавателен съд и неговата последна мисия.
След задълбочено проучване на всички известни факти и обстоятелства, отнасящи се до изчезването на „Блейзък“, комисията излиза със следното становище:
Установени факти
1. Обозначението МК „Блейзък“ на американските ВМС е фиктивно. Истинската подводница, станала обект на това разследване, е НР-1, спусната на вода през май 1969 г. Два подобни съда са построени в рамките на специална програма за създаване на подводници от ново поколение. И двата — НР-1 и 1А, нямат официални имена, но в светлината на трагедията и неизбежното внимание от страна на обществеността, споменатата подводница получава фиктивно име. Официално обаче тя си остава НР-1А. За целите на обществената дискусия МК „Блейзък“ ще бъде наричан експериментален съд за подводно плаване, предназначен за евентуални спасителни операции във водите на Северния Атлантически океан.
2. НР-1А може да се спуска до 900 метра под повърхността на водата. В корабния дневник са регистрирани многобройни технически проблеми, възникнали по време на двегодишното й плаване. Нито един от тях не е причинен от конструктивни несъвършенства. В огромната си част те възникват поради радикалните промени в дизайна, целящи да разширят границите на всичко, което технологията на подводното плаване познава до този момент. НР-1 има подобни оперативни затруднения. Именно те придават изключително значение на настоящото разследване, тъй като въпросният съд продължава активната си служба и евентуалните дефекти могат да бъдат идентифицирани и отстранени.
3. Миниатюрните ядрени реактори на двата съда са изградени специално за клас HP. Макар и революционни по своята конструкция, те не създават проблеми. На вероятното място на трагедията не са открити следи от радиационно замърсяване, което доказва, че причината за нещастието не е свързана с авария на реактора. Разбира се, това заключение не изключва възможността от непреодолим проблем в електрозахранването. И при двете лодки от клас HP са наблюдавани дефекти в акумулаторите.
4. В момента на катастрофата на борда на НР-1А се е намирал 11-членен екипаж: капитан Форест Малоун, първи помощник Бек Стван, навигатор Пол Пинкъм, радист Том Фландърс, ядрен инженер Гордън Джаксън, ядрен механик Джордж Търнър, борд-инженер Джеф Джонсън, отговорник за вътрешните комуникации Майкъл Фендър, оператор сонар и отговорник хранене Майки Блаунт, механик Бил Дженкинс, помощник-механик Дъг Вот и оперативен специалист Диц Оберхойзер.
5. Акустични сигнали, вероятно подадени от НР-1А, са били засечени от наземните станции в Аржентина и Южна Африка. Индивидуалните акустични сигнали, приети от различни наземни станции, са описани в отделен раздел на настоящото разследване, озаглавен „Таблица на фактическите акустични засичания“. Техният брой е установен от експерти, които подчертават високоенергиен източник в ниските честоти без наличието на ясна хармонична структура. Никой от експертите не се ангажира със становище относно причината за катастрофата — експлозия или имплозия.
Читать дальше