Николя Бёгле - Пациент 488

— Кои са тези? — изкрещя Кристофър.

Сара погледна джипиес устройството. Оставаха им два километра до базата. А тяхната кола не бе толкова мощна, колкото тази на преследвачите им.

— Ако ни спрат — умираме! Дръж се здраво!

Кристофър се вкопчи в дръжката над главата си и притисна стъпалата си към пода. Сара удари спирачка. Този път колата хвърли Кристофър напред, а коланът преряза гърдите му. Гумите изквичаха, сякаш щяха да подпалят асфалта.

Колата на преследвачите им забави ход на няколко метра от тях. Сара даде заден и отклони колата към живия плет от дървета и храсти.

— Щом спра, пресичаш горичката и тичаш, докато стигнеш летището!

Кристофър нямаше време да поиска обяснение, защото Сара блъсна колата в растителността покрай пътя и откачи колана му.

— Върви! Ще те настигна!

Кристофър изскочи от колата и се хвърли в шубрака, пазейки лицето си с ръце. Джоана и Хоткинс видяха как Сара излиза от колата и изчезва в храстите. Зад тях се простираха обширни ливади, които под слънцето за миг проблясваха като езеро.

Като излезе на открито, Сара видя в далечината Кристофър, който тичаше право напред. Втурна се след него, но след няколко метра отново се скри в горичката.

Джоана и Хоткинс изскочиха едновременно от храсталака и като видяха силуета на Кристофър, го подгониха начаса. Приклекнала в гъсталака, Сара ги изчака да минат. Хоткинс тичаше пръв, Джоана го следваше по петите. Сара се измъкна внимателно от укритието си и хукна след тях. Догони бързо Джоана, която, чувайки стъпки зад гърба си, се обърна. Без да ѝ даде време да реагира, Сара я ритна силно в кръста и я събори на земята. Хоткинс се обърна, но остави партньорката си да се оправя сама, за да се заеме с втората им мишена. Сара яхна Джоана и се опита да ѝ нанесе няколко удара по лицето, но убийцата с демонстративно майсторство отбиваше всеки един. Накрая се завъртя по неподражаем начин и събори Сара по гръб.

Кристофър бе вече далеч напред и скоро видя на стотина метра пред себе си светлини. Летището! Почти бе стигнал! Но след ентусиазма последва паника, когато чу на няколко метра зад гърба си учестено дишане. Хвърли поглед назад и в полумрака пред очите му изплува заплашителното лице на Хоткинс.

— Няма да стигнеш! — извика бившият морски пехотинец. Имаше акцент на американец, жител на Средния Запад.

Този път Кристофър не можеше да разчита Сара да го спаси. С последна надежда да изненада противника си, неочаквано смени посоката и хукна към храстите, за да излезе отново на пътя. А на няколкостотин метра по-назад, прикована към земята, Сара се защитаваше, но не успяваше да пречупи противничката си, която я стискаше за гърлото. С края на пръстите си успя да вземе един камък и удари Джоана. Но тя забеляза опасността и притъпи удара с рамото си. Това движение обаче я принуди да наведе глава и Сара използва случая, за да забие палеца си в окото ѝ. Джоана извика от болка, пусна Сара, загуби равновесие и политна назад. Гъвкавата Сара се изправи живо и я ритна в главата, от което Джоана загуби съзнание.

Без да губи време и без дори да си поеме въздух, Сара се втренчи в мрака, като се надяваше да види, че Кристофър вече е на сигурно място.

— Чакайте, чакайте! Не пускайте самолета — започна да крещи Кристофър, като видя вече съвсем наблизо светлините на летището.

Хоткинс, който си спомни заръките да действа, без да го забележат, пусна Кристофър. За миг объркан, Кристофър се овладя и продължи пътя си.

— Имам билет за полета до остров Възнесение! За тази вечер! Чакайте!

Кристофър тича още няколко метра и се озова пред решетката на военната база. Двама войници наблюдаваха новопристигащите с ръка върху автоматите.

— Стой! — каза единият войник.

— Съжалявам — каза Кристофър на английски, докато приведен, с ръце върху коленете, се опитваше да си поеме въздух. — Забавиха ни чудовищни задръствания по магистрала… А 40 и трябваше да завършим пътуването си пеша и… да се… надяваме, че ще пристигнем навреме…

Войникът, който бе казал "стой", направи знак на Кристофър да се приближи и му поиска билета.

— У жена ми са… На смартфона… — успя да каже Кристофър между две поемания на въздух и сочейки потъналото в полумрак поле, добави: — Идва след мен…

— Заедно ли сте? — осведоми се военният, като видяприближаващия се със ситни крачки Хоткинс.

Кристофър реши да отговори пръв, за да не събужда подозренията на войника.

— И да, и не. Пътувахме в един и същи автобус насам и после вървяхме пеша, нали така?