Николя Бёгле - Пациент 488

Хоткинс кимна с глава.

— Билета ви? — обърна се войникът към Хоткинс.

Морският пехотинец взе да рови в джобовете си и подаде някаква хартия на войника, който му направи знак да чака. Бе забелязал приближаващ се силует на жена. Хоткинс и Кристофър се обърнаха едновременно. Сара, също задъхана, идваше към тях. С бегъл поглед тя прецени деликатното положение.

— Съжалявам за закъснението, но не съм толкова издръжлива, колкото партньорът ми — каза тя на войника.

Кристофър оцени иронията ѝ.

— А на всичко отгоре и паднах — добави Сара, за да оправдае следите от кал върху сакото и джинсите си.

Военният се задоволи да кимне с брадичка.

— Билетите, паспортите и визите ви.

Сара и Кристофър подадоха паспортите и билетите си под изпитателния поглед на Хоткинс, който непрекъснато се обръщаше с надежда да види Джоана.

— А визите? — настоя войникът.

— Би трябвало да сте получили специално разрешение за нас двамата. По електронен път.

Подозрителният военен се консултира чрез уоки-токито си с някакъв колега, който потвърди, че имал разрешение на името на пътниците Кристофър Кларънс и Сара Геринген.

— Всичко е наред. Минавайте. Ами вие? — попита войникът, кимайки към Хоткинс.

Бившият морски пехотинец огледа още веднъж пътя, но не видя партньорката си. А за нещастие визите бяха поверени на нея.

— Ще ида да видя къде е съпругата ми. Сега се връщам — каза Хоткинс и хукна по пътя.

Сара и Кристофър вървяха рамо до рамо.

— Какво направи с нея?

— Да говорим за това по-късно.

— Мъртва ли е?

— Не. Не забравяй, че трябва и да се върнем през Брайз Нортън. Ако открият труп в околностите, непременно ще направят връзка с нас и ще ни задържат.

— Това означава ли, че ще се качат в самолета с нас?

— Бих се учудила.

Кристофър недоумяващо погледна Сара. Тя извади от джоба си две карти, върху чиято пластика имаше надпис "Виза", със снимките на Джоана и Хоткинс.

— Ще им отнеме доста време, докато се снабдят с други…

Кристофър бе прекалено изтощен и разтревожен, за да покаже макар и малко радостта си, но в дъното на душата си благодари на невидимата сила, че Сара бе до него. Двамата влязоха в малката зала на летището и там провериха за последен път паспортите и визите им.

— Приятно пътуване — каза служителят. — Самолетът ви ще излети навреме. Изход А, ако обичате.

За собствено успокоение Сара погледна дали някой не ги следи. На пистата духаше леден вятър, който проникна в тялото на Сара през разкъсаните ѝ дрехи. Все още цялата в пот, тя пристегна колана на якето си и се качи по стълбичката на самолета, който чакаше само тях, за да започне почти десетчасовия си нощен полет.

Когато влязоха в самолета, и двамата изпитаха странно чувство. Не ги посрещна нито една стюардеса. В самолета седяха трима души: двама в униформи спяха, изтегнали се на редици от по три места, а един цивилен мъж разсеяно гледаше през илюминатора. В самолета цареше мълчание. Сара погледна билета си и посочи две седалки по средата. После седна на мястото към пътеката.

— Не предпочиташ ли илюминатора? — попита Кристофър.

— Ще се разведриш, ако гледаш навън — отговори Сара и изпъна краката си.

Една стюардеса излезе от кабината, заключи вратата и мина по пътеката, за да провери дали петимата пътници бяха затегнали коланите си.

Кристофър облегна глава на илюминатора, търсещ с очи убийцата и партньора ѝ. Видя само пустото черно поле. Самолетът се разклати и криволичейки, се придвижи напред към пистата, а след няколкостотин метра се откъсна от земята.

Кристофър въздъхна дълбоко.

— Кои бяха тези двамата?

— Освен че със сигурност са били наети от човека, с когото баща ти е разговарял, преди да се самоубие… не знам нищо друго — прошепна Сара.

— Ще вземат следващия самолет. С други думи, когато стъпим на острова, ще имаме само петнадесет часа преднина, за да намерим базата, където са се провеждали експериментите. А дори не знаем къде е тя!

Кристофър потърка челото си, което почервеня, а после опря ръка в бедрото си, за да не трепери.

— Успокой се — посъветва го Сара. — Погледни натам. Има туристически справочници за остров Света Елена и за остров Възнесение… Вземи два.

Кристофър разкопча колана си и прескочи Сара. Върна се с две книжки.

— Знаех си, че са ви подготвили добре в норвежката полиция. Но не мога да повярвам как един инспектор от полицията би могъл да направи това, което направи ти, откакто се познаваме. Е, искам да кажа, че не всеки умее да се справя толкова успешно с насилие от страна на противника…