Николя Бёгле - Пациент 488

Сара отвори един от справочниците, които ѝ бе дал Кристофър, и го прелисти.

— Бях три месеца в норвежките специални части и четири години в армията. Отидох в полицията едва преди четири години.

— Значи си започнала в армията? — изумено попита Кристофър.

— Ами…

— Знам, че не е моментът да говорим по този въпрос, но за да съм напълно откровен, ще кажа, че това ми помага да не рухна… А всъщност имам и един въпрос…

— Слушам те.

— Какво може да подтикне една жена да отиде при военните?

Сара вдигна глава.

— Същото, което може да подтикне един мъж да стане военен кореспондент… Ако това ще ти помогне да разбереш.

— Добре. Знам, че звучи сексистки, но честно казано, подобен избор е странен, нали?

Сара отвори масичката и остави там справочника. После отметна косите си назад и облегна глава на седалката.

— Наистина ли ти помага, като говорим?

Кристофър вдигна рамене.

— Добре… Баща ми имаше същата професия като теб, преди да се заемеш с по-леките теми… — започна Сара и се усмихна, за да покаже, че се шегува. — Беше военен репортер и също като теб — французин. Често не си бе у дома, но като се върнеше, забравяше да остави ужасиите пред прага… Той смяташе, че така ни информира — мама, сестра ми и мен, за онова, на което е станал свидетел. Никога не заключваше бюрото си и естествено, любопитството ме накара да видя снимките. Най-вече тези на жени. За разлика от много други деца, аз израснах, знаейки, че ужасът не щади нито децата, нито невинните и че се повтаря, докато някоя висша сила не сложи край.

Кристофър поклати глава, защото не разбираше за какво намеква Сара. Вече нищо не му се струваше толкова болезнено, колкото трагедията, която изживяваше.

— Като станах на възраст да си избирам професия — поде Сара, — родителите ми не бяха доволни, че сестра ми се насочи към хуманитарните науки, така че настояха аз да си осигуря бъдещето, като завърша авторитетно училище. Отговорих им, че искам да отида в армията, за да помогна физически на хората, които живеят в потисничество. Те настояваха да се запиша в училище по търговия. Заявих им, че животът ми би изгубил смисъл, ако не помагам на жените, които се нуждаят от помощ, и не би имал никаква стойност, ако продавам козметични продукти за разхубавяване, рекламирани от манекените по модните списания, които създават комплекси за малоценност у нежния пол.

При други обстоятелства на Кристофър щеше да му е забавно, но сега нямаше сърце за това.

— Ето защо и една жена може да избере армията — заключи Сара. — За да не се налага да се гримира например. Това е сексистки отговор, нали?

Сара обърна глава към пътеката. Кристофър осъзна, че тя не е жена, която търси лесното в живота. Очевидно вече бе направила много неща, за да го "разнообрази". Но въпреки това в главата му се въртеше още един въпрос. А отговорът му се струваше важен, за да ѝ се довери напълно. С риск да изглежда досаден, той все пак попита:

— А защо напусна армията?

Сара погледна Кристофър в очите. Почти предизвикателно.

— Неслучайно си журналист! Продължаваш да задаваш въпроси, макар да си наясно, че трябва да оставиш събеседника си на мира.

Смутен от откровеността на Сара, Кристофър не знаеше как да реагира. Сара го наблюдава дълго, а после, без да мигне, зае предишната си поза с лице към пътеката. Той прояви уважение към мълчанието ѝ. Всъщност нямаше нужда от още доказателства. Присъствието ѝ бе успокояващо. Въпреки че не му го показа, Сара му даде да разбере, че не трябва да настоява повече.

Не. Тя нямаше да му разкаже какво се бе случило на североизток от Кандахар в деня на онова проклето патрулиране край житните поля. Нямаше да му опише ежедневния страх, когато минаваше край афганските фермери, които на вид бяха безобидни — мъже, които искаха само едно: да нахранят семействата си и да ги спасят от неизбежния тормоз от страна на талибаните, пристигащи нощно време и каращи ги да си платят, задето не са стреляли по "западняците". Не, нямаше да му каже всичко това. А още по-малко пък би споделила с него своята грешка. Благодарение на опита си като военен журналист, Кристофър щеше да я разбере, но тя нямаше да понесе презрителния блясък, който неизбежно щеше да прочете в очите му.

Сара отвори туристическия справочник за остров Възнесение и подобно на Кристофър се зае да търси и най-малката подробност, която би могла да им помогне да намерят центъра за експерименти. След един час лампите на тавана угаснаха и пътниците се приготвиха да прекарат нощния полет в сън.