Николя Бёгле - Пациент 488

С изключение на Сара и Кристофър, които бяха забили нос в справочниците.

Остров Възнесение имаше доста богата история за обикновен вулканичен риф насред Атлантическия океан, брулен от вятъра и изгарян от безмилостното слънце. Най-напред го превзема отряд английски войски, за да попречи французите да го използват като база за настъпление по времето, когато са хукнали да освобождават Наполеон от заточението му на остров Света Елена. Най-бурна е историята на острова по време на Втората световна война. Използван е като секретна база за връзка между Съединените щати и Европа. Тогава е построена и дългата писта, която по-късно е предназначена за аварийно кацане на прочутите космически совалки. За НАСА този остров става идеално място за проучванията ѝ, защото е далеч от света. Дори използват скалистата му почва, за да изпробват първия луноход. Някои дори твърдят, че първата стъпка на Луната е режисиран спектакъл, състоял се на остров Възнесение.

Кристофър затвори очи. Бе угрижен. Боеше се да не би лабораторията за изследвания по "Проект 488" да се е намирала в сърцето на англо-американската военна база, която все още функционираше. Защото при това положение тяхната задача ставаше невъзможна. С парещи от умора очи той подпря глава на облегалката и се обърна към Сара. Не бе поглеждал към нея повече от час. Стори му се, че и нейните очи бяха малко зачервени. Сигурно и тя бе изтощена.

— Как си? — попита той.

— Снимката на баща ти…

— Какво?

— Снимката на баща ти — повтори тя — е единственото нещо, което може да ни помогне да локализираме мястото, което търсим.

"Трудно е да следваш мислите на тази жена…" — помисли Кристофър и каза гласно:

— Да, ще трябва да сравним планинския релеф на острова с релефа на снимката… И да се надяваме, че мястото не е точно там, където е днешната военна база…

— И аз си помислих същото — призна Сара. — Но бих се учудила, ако армията е направила ново вложение в местата, където са ставали експериментите. Защото правителството е искало на всяка цена хората да ги забравят завинаги.

Успокоен от тези разумни думи, Кристофър се отпусна малко.

— Разполагаме със седем часа да съберем последните си сили — уточни Сара, преди да се завие с едно одеяло и да се обърне настрани.

Кристофър кимна. В мрака и в мълчаливото очакване всичко му се струваше още по-нереално. Но въпреки това огромната му тревога не изчезваше. А когато Сара най-сетне затвори очи, военният самолет току-що се бе наклонил над Атлантическия океан, за да се отдалечи от бреговете на африканския континент и да поеме посока на югоизток към далечния остров Възнесение.

Кристофър бе буден вече два часа, когато самолетът започна да се спуска към остров Възнесение. Наведе се към илюминатора. Бе нетърпелив да види как изглежда това островче, за чието съществуване не бе и чувал до предишната вечер. Самолетът потъна в буреносни облаци, но скоро излезе под чисто небе, което се сливаше в безкрая с накацалите върху лазура на океана бели облачета. Островът приличаше на щръкнала над огромното водно пространство скала с площ няколко десетки квадратни километра [31] 88, а според някои справочници — 91 кв. км. — Бел. прев. , отстояща на повече от хиляда и шестстотин километра от най-близкия континент [32] Африка — Бел. прев. . Формата му бе гротескна — приличаше на неравностранен триъгълник. Вулканичният му произход [33] На острова има 30 угаснали вулкана. — Бел. прев. се отгатваше по заспалия кратер, на чийто връх се закачаха малобройни ниски облаци. Виждаха се на стотици километри. По склоновете на угасналия вулкан имаше жалка зеленина — единствената върху това проядено от нестихващите ветрове парче земя. Останалата му част се състоеше от прах и скали, преливащи от охра до антрацитночерно. Панорамата създаваше у човек впечатлението, че се приближава до огромна изоставена мина на открито. Не се виждаше почти никаква къща, а само няколко бараки до късата тясна писта, върху която се канеше да кацне самолетът.

Сара се събуди, когато колелата на самолета се удариха в песъчливия, асфалт. Присви очи, заслепена от първите слънчеви лъчи. Самолетът намали скоростта си, тя видя пустинен пейзаж без дървета. Имаше потискащото усещане, че са я свалили някъде насред нищото, на планета, която напомня повече на Марс, отколкото на Земята.

— Има само едно място, което прилича на планината, виждаща се зад гърба на баща ми и сътрудниците му — обясни Кристофър. — Близо е до вулкана и е единственият релеф, който забелязах отвисоко. Непременно трябва да търсим там.