Сара дишаше спокойно, леко отпуснала глава настрани. Кристофър се загледа в луничките и изящно извитите ѝ устни. Намираше я красива и спокойна. И все пак, като се вгледаше по-внимателно, лицето ѝ не излъчваше спокойствие. От време на време присвиваше очи като при мъчително изживяване. Кристофър отклони вниманието си от Сара и се загледа в зелено-бежовите пространства в северната част на Па дьо Кале, които влакът прекосяваше с голяма скорост. В далечината полята бяха осеяни със селища, наподобяващи островчета. Насред всяко населено място неизбежно се издигаше камбанария на църква. И точно в този момент Кристофър бе осенен от една мисъл, която го накара да се изправи, да грабне молива от джоба си и да откъсне страница от рекламната брошура в джоба на седалката пред него.
— Господине? — Един барман се бе приближил и гледаше въпросително Кристофър в очакване на отговор.
— Едно кафе — обади се Сара, която току-що се бе събудила, — а за мен чай.
Стюардът с широка усмивка им подаде две чаши и отиде на съседната редица.
— Какво правиш? — попита Сара, докато пиеше бавно чая си.
Кристофър пишеше накриво върху едно от малкото места по брошурата, където нямаше текст или снимка. Сара наклони глава и видя много надраскани бележки до схематичните рисунки на дърво, риба и пламък.
— Хрумна ти какво може да означават тези символи?
— Може би… Хрумна ми нещо, докато гледах камбанариите на църквите. Само хипотеза е…
Откакто бе започнал да разсъждава на глас, Сара бе забелязала у Кристофър същите движения и същата енергия като по време на лекцията му в Сорбоната. Като че ли единствено разходът на интелектуална енергия му позволяваше да излезе от тревожното си състояние.
Кристофър отпи глътка кафе.
— Виждаш ли — каза тихо, след като се увери, че никой не ги слуша. — Рибата, дървото и огънят вероятно са трите най-важни християнски символа. В първите християнски общности рибата е символизирала самия Христос. На гръцки думата за риба е "ichtus" — а това са първите букви на думите "Исус Христос, син Божи, спасител". Намерени са много изображения на риби, които датират от християнските събрания през първи и втори век. Дори са ги използвали като таен код при оповестяването на тези събрания, за да не бъдат разобличени от римляните. Това е първа точка.
— Да, това наистина има смисъл — потвърди Сара, нетърпелива да чуе извода от разсъждението му.
— Дървото — продължи Кристофър — е сърцето на християнската символика, заради дървото на живота в Райската градина, засадено от самия Творец Господ Бог.
Сара кимна.
— И накрая, огънят винаги е бил символът на Светия дух, който се носи над тялото. Представи си сега: чувала си да се говори за онази сцена в евангелията, където Светият дух идва като огнени езици [28] В самото начало на Новия завет Светият дух се асоциира с огъня. Йоан Кръстител предсказва, че Исус ще бъде Онзи, който "ще ви кръсти със Светия дух и огън" (Матей 3:11). Когато Светият дух започнал своето служение в ранната църква, избрал да се появи като "огнени езици" върху всеки от вярващите. — Бел. прев.
над главите на апостолите. Накратко, чрез дървото и рибата имаме Христос и самия Бог, а накрая и Светия дух. Отец, Син и Светият дух. Ето какво най-вероятно е рисувал пациентът в "Гаустад" по стените на стаята си.
— Пациент 488 е халюцинирал за Троицата? Чрез символични форми?
— Мога да кажа само, че баща ми, или по-скоро Натаниел Евънс, бе много вярващ, така че все знам нещичко…
Влакът "Евростар" потъна в тунела под Ламанш и вагонът се осветяваше само от плафониерите. Сара видя отражението на тревожното си лице в стъклото. Никога не е била вярваща, но колкото и странно да бе, хипотезата на Кристофър ѝ се стори логична и смислена.
— Смяташ, че баща ти и неговите сътрудници са искали да провокират състояния на мистичен транс?
Кристофър разтри слепоочията си. Струваше му, че е близо до разгадаването на амбициозните търсения на баща си. Трябваше само да продължи с разсъжденията, като поне за кратко загърби повелите на картезианския [29] Картеизианство — учение на Рене Декарт, проповядващо, че философията трябва да стига до достоверните истини, подлагайки на съмнение всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, а те мамят. — Бел. прев.
дух. Само че заради постоянния си страх за Симон и насилията, на които бе станал жертва през последните дни, не успяваше да се съсредоточи.
— Не зная. Но какъв е този проект, който може да оправдае тридесет години жертви и пазене в тайна?
Читать дальше