Николя Бёгле - Пациент 488

Сара бе клекнала в коридора, подпряла челото си с ръка, вглъбена в мъката си.

— Стефен, последния път ти ме измъкна, когато заради армията ме вкараха вътре. Знаеш по-добре от всеки друг в какво състояние ме намери тогава. Ако бях останала още няколко дни, сега нямаше да разговаряме. Умолявам те, ако държиш на мен, не постъпвай така, не позволявай да се върна там… Помогни ми да получа две визи. А ако трябва да загина по време на мисия, поне няма да съм умряла в стая с тапицирани стени…

В кабинета си в Осло Стефен се проклинаше, че е толкова привързан към тази жена. Какво можеше да стори?

— Окей. Ще уредя това. За кога?

— За утре сутринта.

— Очевидно!

— Благодаря ти, Стефен.

— Пази се.

Когато Сара затвори, чувстваше, че бе изчерпала цялата си енергия. Даде си няколко минути, за да възвърне спокойствието си, и се върна в стаята. За щастие Кристофър вече спеше и не я бе чул. Почувства облекчение, когато успя да запази две места в самолета за остров Възнесение. В дъждовния период имаше малко туристи и няколкото места за цивилни в "Ройъл Еър Форс" все още не бяха заети.

За да не губят време на другата сутрин, Сара слезе до скромната рецепция на хотела, за да ѝ разпечатат билетите. Това ѝ струваше десет евро и тя ги даде на дежурния въпреки явната измама. След това се върна в стаята и купи два билета за влака "Евростар" — Париж-Лондон — в 8 часа и 37 минути. Цялата сума за пътуването възлизаше на две хиляди деветстотин петдесет и четири евро, но тя успя да плати благодарение на служебната си кредитна карта. Стефен се бе погрижил да снабди инспекторите в Осло с такива, за да не се налага даването на служебни аванси по време на разследванията.

Като приключи и това, Сара си легна с дълбока въздишка. Обърнала гръб на Кристофър, който спеше в другата половина на леглото, с учудване си помисли колко ѝ е близък този мъж, когото преди три дни не познаваше. И въпреки всичко това не ѝ се стори странно, защото усещаше, че е в безопасност. Сложи пистолета си на нощното шкафче, пъхна една възглавница под тила си, затвори очи и побърза да се предаде на съня, преди тревожните мисли да ѝ попречат да заспи.

Като чу оживление зад гърба си, Кристофър се обърна рязко и огледа коридора на влака "Евростар", където Сара и той току-що се бяха качили на път за Лондон. Мъж и жена вървяха бързо към тях.

— Сара — промълви той с напрегнат глас. — Идват за нас.

Тя също се обърна на седалката си и видя да минава жена, облечена в тайор, с очи, впити в смартфона, следвана от мъж в костюм с угрижен вид. Създаваше впечатлението, че си говори сам, ако не бе слушалката в ухото му. Двамата побързаха да седнат на местата си. Кристофър отпусна глава назад и въздъхна дълбоко.

Сара затвори очи и се приготви да поспи.

— Никой не знае, че сме тук — прошепна тя. — Използвай двата часа пътуване, за да се отпуснеш. Годините, които си прекарал като журналист авантюрист, може би ти помагат да понесеш шока засега. Боя се обаче, че скоро няма да сме в състояние дори да си поемем дъх. Така че — възползвай се…

После облегна главата си на седалката, обърна се и като че ли потъна веднага във възстановителен сън. Кристофър, макар и против волята си, провери още веднъж какво правеха двамата закъснели пътници и се опита да се отпусне. Сара бе права. Имаше риск следващата част от пътуването да бъде доста ужасна.

Веднага щом пристигнеха в Лондон, трябваше да бързат за Брайз Нортън, на стотина километра от английската столица. Оттам трябваше да се качат на един от самолетите на "Ройъл Еър Форс" — единствената оторизирана компания за достъп до острова. А да изпуснат полета си, предвид дадения от Лазар срок от седемдесет и два часа, би било равнозначно на провал.

Ако не успееха да се качат на борда на този самолет, трябваше да чакат двадесет и четири часа за следващия. И нямаше да могат да спасят Симон.

— Съседите на родителите ми може би са чули нещо — каза неочаквано Кристофър, без да е сигурен, че Сара го чува. — Със сигурност ще разберат, че майка ми и баща ми ги няма. А и че Симон е изчезнал. Все някой ще види и превърнатата в пепел колиба. Ще се опитат да се свържат с мен и ще разберат, че не могат. Съвсем логично е да ме заподозрат и полицията ще започне да ме търси по всички възможни начини.

— Да, но ще започнат от Франция. А ние ще сме далеч. Отпусни се и си почини!

Вибрациите, предизвикани от разминаването с друг влак, изтръгнаха Кристофър от полусъненото му състояние. Той се стресна, а сърцето му биеше до пръсване… В градината на родителите му Симон бе паднал в дупка, потънала в кал. Кристофър все не успяваше да стигне до него, за да му помогне, защото краката му затъваха в калта и не можеше да помръдне… Кристофър разтърка очи, за да проясни погледа си. Бе изминал вече час от тръгването им от Гар дю Hop. Вагонът бе тих — предимно бизнесмени, заети с таблетите си или с четене на вестници.