Николя Бёгле - Пациент 488

— Добър ден — отговори Кристофър.

— Та какво казахте, че търсите?

— Няма значение. Стига да ни позволи да локализираме мястото, където нещастникът е изтърпял експериментите, преди да пристигне в "Гаустад" — каза Сара.

— Аха, вашият случай е доста неясен. Почакайте, намерих папката… Ще я прочета бързо.

Сара търпеливо чакаше на телефона. Кристофър се питаше как успява да запази спокойствие, докато той се тресеше от напрежение.

— А, да, нали си спомняте, казах ви, че този човек има начална фаза на силикоза.

— Да, точно така, сега си спомням: натрупване на фини частици в дробовете. В началото смятахте, че може да е умрял от тази инфекция. А това с какво би могло да ни помогне?

— Ами ако анализираме тази патология, нещастникът е живял известно време на място, където е имало силициев двуокис.

— Какво място? Къде има силициев двуокис в големи количества?

В мините, в кариерите и по-рядко на места, където има прах от лава.

— Прах от лава. Това означава, че със сигурност е бил на вулканичен остров — прошепна Кристофър.

— Какво казвате, Сара?

— Нищо, аз…

— А, да, всъщност не сте сама…

— Няма значение. Какво друго можете да ни кажете?

— Е, без да помрачавам радостта ви, може да е натрупал силициевия окис в детските или юношеските си години. Не съм казал, че силикозата му непременно датира от зряла възраст.

— Да, но разполагаме само с това — каза с раздразнение Кристофър.

— Смятаме, че пациентът е заболял от тази болест на някой остров. Трябва да ни помогнете да разберем на кой…

— Ами аз не съм геолог… Но кажете ми все пак имената на островите…

— Вирджинските острови, остров Възнесение, Хавайските острови и Доминиканската република.

— Можете да задраскате Доминиканската република. Там няма вулкани. Ходя всяка година. Островът, който търсите, е някой от останалите три. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— Благодаря, Тобиас.

— Сара, каквото и да подготвяте, бъдете предпазлива. Видях ви в действие и познавам репутацията ви. Винаги стигате до края. Но не забравяйте, че имате съпруг и семейство. До скоро.

— До скоро, Тобиас.

Сара се направи, че не забелязва намека за Ерик, и бе облекчена, че Кристофър изглеждаше твърде унесен в размисли и не бе обърнал внимание на забележката на Тобиас.

— Остават ни остров Възнесение, Хавайските и Вирджинските острови — обобщи Кристофър. — Трябват ни географски подробности за всеки от тях.

Сара написа още веднъж имената на островите в Гугъл и пробяга с поглед географските данни.

— На Хавайските и Вирджинските острови вали често и почвата е лепкава, така че частиците не са летливи и остават в почвата. Няма никакво основание да ги намерим в нечии дробове. Остава само един — заключи Сара и му подаде телефона си.

Той започна да чете на висок глас:

— Остров Възнесение е сух като пустиня. Вулканичните частици са изключително летливи и лесно проникват в дробовете…

В стаята настана мълчание.

На свой ред Кристофър написа трескаво името на остров Възнесение на телефона си. Интернет даваше твърде малко данни. Ето защо островът бе почти непознат. Островче на едва деветдесет квадратни километра и с деветстотин жители насред Атлантическия океан на хиляди километри от най-близките африкански и южноамерикански брегове. Точно над Екватора и близо до прочутия остров Света Елена.

— Един от най-забутаните острови в света — коментира Кристофър.

— Според това, което чета — добави Сара, като очите ѝ разчитаха скоростно информацията, — там НАСА е заснела симулацията на кацане на Луната през шестдесетте години, тъй като околната среда била много близка до лунния релеф. Но островът е известен най-вече с военната база, управлявана съвместно от американската и английската армия… Построена е през Втората световна война.

Кристофър усети, че мъчителното му безпокойство преминава в трескавост. Не можеше да повярва, че са открили каквото им трябва.

— Човек може ли да отиде там, ако не е военен?

— Да.

— Как?

Пръстите на Сара бягаха трескаво по екрана на телефона. Тя вдигна изненадана едната си вежда.

— Трябва задължително да се мине през Лондон, а после…

Кристофър дори не забеляза, че Сара не завърши изречението си и веднага влезе в сайта за резервации на "Евростар", като се надяваше, че ще има влак, който заминава вечерта. Погледна часовника си. Бе двайсет и един часът и трийсет и пет минути.

— По дяволите! — извика той. — Последният влак е заминал преди двайсет минути. Ще трябва да чакаме до сутринта.