Николя Бёгле - Пациент 488

Покрих я, като по този начин ѝ спестих процес и присъда, но бях принуден да я накарам да напусне ЦРУ. Проблемът бе, че тя не умееше да върши нищо друго, освен да преследва хора и ако е необходимо — да убива.

Марк Дейвисбъри отново се обърна към Джонас.

— И тогава ми хрумна да я направя официален агент за… нашите операции "мръсни ръце". В тази си роля Джоана се оказа на много високо ниво и винаги сме били напълно удовлетворени от нея.

— Ами Хоткинс?

— Неговият профил е различен. Вярващ е, пълна противоположност на Джоана, която не вярва в нищо. През хиляда деветстотин деветдесет и втора година направил опит да убие гинеколога на жена си, който трябвало да ѝ направи аборт. Нахлул в кабинета му с огнестрелно оръжие. После вързал човека и започнал да го изповядва, преди да го убие. Полицията се намесила, преди да изпълни намерението си. По време на процеса пледирал, че е помогнал на човек в опасност, като обяснил, че е действал така, за да спаси живота на зародиша. Като по-млад участвал в екстремистки евангелистки групи, които нападали болници, където се правели аборти. На двадесет и две години отишъл във флота. Излязъл оттам по-силен, още по-набожен и много по-опасен. От типа хора, решени да вървят докрай.

— Значи го познавате?

— Когато чух за процеса му, се заинтересувах от него. Хареса ми, че завършва нещата, а също и начинът, по който защитава действията си, всявайки съмнения у съдебните заседатели. Казах си, че нашата религия има нужда от хора като него. Използвах връзките си, за да го преместя от затвора "Рилкърс Айлънд" в "Стилуотър", като се надявах, че там ще оцелее по-лесно. Винаги ми е казвал, че ще ми бъде вечно признателен.

Марк Дейвисбъри стана. Облече палтото си и преди да излезе, отново се обърна към асистента си.

— Бележим успехи, Джонас. Свързвайте се с мен по вътрешната мрежа. През следващите четиридесет и осем часа ще бъда в Судан [26] Градче в щата Минесота, където се е развивало минното дело. Днес повечето от мините там са атракция за туристите. — Бел. прев. .

— Тобиас, на телефона е Сара Геринген. Имам нужда от вас. Обадете ми се.

Инспекторката затвори телефона под въпросителния поглед на Кристофър.

— Обясни ми сега… Коя е следата, която сме изпуснали?

— Тялото му.

— Какво?

— Тялото на Пациент 488. Този мъж е прекарал доста години от живота си на острова, който търсим. Тялото му положително е запазило… да кажем… следи от околната среда.

— Как така? Какви следи?

— Ако анализираме калта, която все още е под ноктите ти — каза Сара и посочи с брадичка мръсните ръце на Кристофър, — може би ще стигнем до къщата на Пакрен.

— Да, само че след десет години калта ще е изчезнала от ноктите ми, а според информацията ни Пациент 488 е бил приет в "Гаустад" през седемдесетте години. Та това прави почти четиридесет години… Как искаш тялото му да е запазило… как да ги нарека… елементите, които търсим?

— Калта наистина изчезва, защото не прониква вътре в тялото, но замърсяване… да кажем… с амиант [27] Вид азбест. — Бел. прев. или живак, или друга подобна гадост остава в тялото за цял живот. Всичко зависи от това какво е дишал там този човек. Тобиас ще ни каже повече…

— Тобиас?

— Извинявай, това е съдебният лекар, с когото работих по аутопсията на Пациент 488. Много е добър.

След две минути телефонът вече звънеше.

— Благодаря, че се обадихте, Тобиас.

— Сара? Добре ли сте?

— Да. Слушайте. Твърде дълго е за обяснение, но казано накратко, стана както мислехме: случаят ни отведе много по-далеч, отколкото предполагахме.

— Добре, но ако съм разбрал добре, имате нужда от мен. Кога заминаваме?

— Съжалявам, но са ми необходими само вашите знания.

— Да, да, така си и мислех, но какво да се прави? На моята възраст заради красива жена като вас човек играе "вабанк".

— Тобиас, спешно е.

— Тогава питайте…

— Когато правихте аутопсията на 488, намерихте ли следи от замърсители? Или някакъв по-специфичен химичен елемент? Извън огромното количество калций, което го е убило?

— Един момент, да взема папката. Какво точно търсите? — попита Тобиас, а в това време се чуваше шум от прелистване на листове.

Сара натисна високоговорителя на телефона си, за да може Кристофър да следи разговора.

— Тобиас, може ли да говорите на английска, за да може моят сътрудник да следи разговора?

— Ами ще опитам. Междувременно казвам добър ден на избрания щастливец.