Николя Бёгле - Пациент 488

Без да разбира нищо, Хоткинс гледаше жената с атлетична фигура, облечена в суитшърт с качулка и спортен панталон. Когато се обърна към него, видя по-ясно лицето ѝ. При други обстоятелства би я сметнал за миловидна с подстриганите ѝ на черта черни коси и личицето ѝ на манекен от модно списание.

— Имаме един час да разкараме тялото оттук — каза тя и изстреля през заглушителя един куршум в главата на мъжа, когото бе смазала от бой.

— Коя сте вие?

— Джоана. Марк Дейвисбъри ме изпрати да те намеря. Иска да ти предложи нещо.

Бившият морски пехотинец не можеше да забрави името на човека, който му бе осигурил преместването от ужасния затвор "Рикър Айлънд" в далеч по-спокойния "Стилуотър". Вероятно на него дължеше оцеляването си и плащането на всички данъци по време на десетгодишния си престой "на топло".

— Познаваш ли Дейвисбъри?

— Работихме заедно отдавна, когато бе в ЦРУ. За ЦРУ ли работиш?

— Вече ти казах, за Дейвисбъри — отвърна тя и сочейки трупа, попита: — Имаш ли мазе?

— Една секунда, принцесо. Каква мисия иска да ми повери Дейвисбъри?

— Да НИ повери.

— Заедно ли ще работим?

— Ами ти какво си мислеше? Че съм дошла да поразчистя у вас?

— И каква е мисията?

— Доколкото разбрах, трябва да се отървем от два елемента.

— Не убивам който ми падне.

Раздразнена, Джоана вдигна едната си вежда. Само че Дейвисбъри я бе предупредил, че бившият морски пехотинец щеше да ѝ изложи този аргумент. Бе ѝ казал и какво да му отговори.

— Дейвисбъри от много години насам води проект, чиято цел е да създаде религиозно цунами на световно ниво. А онези двамата искат да унищожат делото му. Помогни ми да отнеса тялото във ваната.

Хоткинс не харесваше начина, по който му говореше тази жена, но това, което му бе разкрила, предизвика у него възбуда, каквато не бе изпитвал от доста години.

— Ами после какво ще правим?

Джоана отвори вратата и преди да излезе, се увери, че коридорът е празен. Хоткинс вървеше по петите ѝ и заключи вратата.

— Ами тялото на този тип?

— Ако си толкова добър, колкото казва Дейвисбъри, ще си се върнал, преди да започне да вони и да разтревожи съседите.

По средата на стълбището Джоана му подхвърли един пистолет "Глок". Той провери пълнителя и го пъхна отзад в панталона си.

Бог току-що му бе посочил новия път, а Хоткинс никога не е бил по-готов да почете заръките на Всевишния. Каквито и да бяха мишените, които трябваше да повалят, той начаса ги превърна в символ на възраждането си.

Сара почти си бе обула джинсите след бързия душ, когато получи документ на телефона си. Помощникът ѝ в управлението Норберт Ганс, както бе предвидила, бе действал бързо. Необходим му бе по-малко от час, за да ѝ отговори. Ето документа, който ми поиска. Достъпът до него по националната мрежа е лесен. Списъкът е публичен. Направих ти таблица, за да можеш да засичаш информацията. Само че се иска доста работа. Ако имаш нужда от нещо друго, обади се, без да се притесняваш.

Сара се облече и излезе от банята с небрежно сресани коси.

— Вече имам списъка с базите на американската армия! — каза тя и отвори файла с едно докосване на телефона си.

Кристофър се бе заровил в документите на брат си. Сара седна до него и нагласи екрана така, че и той да може да гледа. Журналистът присви очи, за да вижда по-добре, и се подсмихна.

— Не може да бъде — прошепна той и отмести погледа си.

Сара не отговори, но мислеше същото.

Документът бе озаглавен "Департамент по отбраната. Доклад за структурата на военните бази. Недвижими имоти към военното ведомство — 2011 година". В него бяха включени сто осемдесет и седем хиляди места, собственост на военните в Съединените щати и извън територията на държавата.

— Сто осемдесет и седем хиляди възможности — повтори Кристофър. — Ще започнем с подбор и сортиране според годината на създаването им. Построените след хиляда деветстотин и седемдесета година бази не ни интересуват.

Сара не отговори, но Кристофър забеляза, че тя вече бе започнала селекцията. След тази операция обаче оставаха още пет хиляди шестстотин осемдесет и три бази.

— А сега — най-големият ни коз. Кои се намират на остров?

— Ще се наложи да ги гледаме една по една. Няма как да направим автоматичен подбор по таблицата.

— Прехвърли ми документа на моя телефон. По-добре е двамата да правим едно и също упражнение, за да сме сигурни, че няма да пропуснем нищо от всички тези колони с имена.