Николя Бёгле - Пациент 488

— А какво смятате да правите?

Марк Дейвисбъри завъртя пръстена с изображението на свети Михаил. Така правеше винаги, когато размишляваше.

— Да вървим в седалището.

После пробяга с очи безброй телефони в смартфона си. Джонас го наблюдаваше заинтригуван. На кого щеше да се обади шефът му?

Телефонът звъня дълго, преди Марк Дейвисбъри да заговори.

— Аз съм, Джоана. Ще имам нужда от услугите ти. Бързо е. Обади ми се.

После затвори.

— Мислех, че само вие и аз сме в течение на "Проект 488" — каза колебливо Джонас.

— Джоана не се стреми да узнае нищо. Само си върши работата, за която ѝ плащам.

Бизнесменът обърна глава на другата страна, за да покаже на асистента си, че разговорът е приключен. Почука по стъклото и заповяда на шофьора да го закара в седалището на фирмата. Бързо. Джипът потегли и скоро се отдалечи от кампуса на университета "Либърти", оставяйки доайена и студентите в пълно недоумение.

Трудно бе да се каже дали цветята по тапетите са били винаги толкова зеленикави, или годините бяха променили първоначалния им цвят, прибавяйки прахоляк и мръсотия. Върху нощното шкафче имаше жалък абажур с ресни, който осветяваше тъжно покривката на леглото — също с ресни. Бе шест и половина сутринта и стаята все още тънеше в полумрак.

— Е, поне няма да сме изкушени да спим до късно — подхвърли Сара, като видя интериора на хотелската им стая.

Кристофър влезе пръв.

— Ще си взема душ за две минути и идвам.

Това бяха първите думи, които произнасяше, откакто бяха излезли от къщата на родителите му. До този момент Сара го бе водила като слепец. Тя затвори вратата, след като провери дали няма опашка. После пъхна облегалката на единствения стол в стаята под дръжката на вратата.

— Не избрах този хотел заради обзавеждането — оправда се тя, допряла буза на вратата на банята, — а защото тук информацията не минава през компютър. Така че ще им е доста трудно да ни открият.

Отговори ѝ само течащата от душа вода. Сара вдигна рамене и се погледна в огледалото. Реши, че и тя трябва да се изкъпе, за да възстанови малко силите си. С обгарялото си око и раната на ръката, както и с многобройните следи от борба по лицето си, приличаше на човек, оцелял след катастрофа. За момента не искаше да мисли за вида си… Извади документите от сейфа на Адам и ги разстла върху леглото. Запита се как да намери в тях следа за острова. Най-напред трябваше да прочете отново всяка хартийка. След пет минути Кристофър излезе от банята — облечен и с мокри коси. Беше се избръснал. Въпреки че по лицето му още се четеше тревога и под очите му имаше сенки, се бе ободрил и сякаш подмладил. Погледна Сара, която го гледаше втренчено.

— А двойното легло в стаята? Тази техника ли използвате, за да злоупотребите с падналите духом мъже? — подхвърли Кристофър, като се стараеше да запази малко от характерния си за нормални обстоятелства висок дух.

Доволна, че полага усилия да дойде на себе си въпреки сполетялата го беда, Сара насърчи поведението му.

— Толкова зле ли изглеждам, че да използвам подобна хитрост да вкарам мъж в леглото си!

При нормални обстоятелства Кристофър би ѝ отговорил подобаващо, но безпокойството основателно взе надмощие над промъкналата се искрица безгрижие. Затова се задоволи да поклати глава и да се усмихне с признателност.

— Благодаря, че си тук, Сара.

— Чисто професионално. Сега — на работа.

— Още нещо, Сара… Защо вършиш това? Интелигентна си и знаеш в какво се набъркваш… Сигурно лъжеш началниците си и излагаш живота си на опасност. Просто искам да кажа, че няма никакво разумно обяснение да си тук.

Сара знаеше, че в един момент щеше да се наложи да отговори на такъв въпрос. Остави върху леглото меморандума на ЦРУ, който държеше в ръка.

— Да кажем, че го правя за себе си. И по една друга причина, която стои над всички рискове, които ти изреди.

— И тя стои по-високо от живота ти?

— Всичко зависи от това какво човек нарича "живот". Засега не мисля, че е необходимо да знаеш повече. Единственото, което е от значение, е, че ти обещавам да дам всичко от себе си, за да спасим живота на Симон. Окей?

— Нямам избор. Трябва да се задоволя с този отговор. Да се залавяме…

После и той на свой ред насочи вниманието си към разпръснатите по леглото документи: доказателството, че LS 34 бе доставяно от "Жантикс" след забраната за продажбата му, бележките на Адам за връзките между "Гаустад", ЦРУ и фондация "Форд", снимките на нарисуваните с графити стени от стаята на Пациент 488 и накрая снимката с обгорелите краища на бащата на Кристофър в престилка на учен и на двамата му сътрудници.