Николя Бёгле - Пациент 488

Сергей заплаши Кристофър с оръжието си, а после покри лицето на Симон с качулка, докато малкото момче плачеше и се бореше.

— Не мърдай, мръсно хлапе, или ще усетиш болка, много силна болка!

— Симон, Симон, не мърдай, скъпи. Ще дойда да те взема скоро. Нали? Съгласен ли си? Господинът няма да ти стори зло, защото знае, че в противен случай няма да му дам това, което иска. Не мърдай, умолявам те, миличък.

Но Симон не го слушаше и крещеше, обзет от безкрайно отчаяние.

Сергей грабна детето, метна го на рамо и се накани да го изведе навън.

— Но… къде отивате?! — извика Кристофър и стана, за да ги последва.

Убиецът се задоволи да допре пистолета си до главата на малкото момче. Кристофър отстъпи крачка назад.

— Симон, кълна ти се, че ще те намеря където и да си! — извика той.

Сергей излезе и тресна външната врата.

— Умолявам ви, не причинявайте зло на Симон — проплака Кристофър в слушалката на телефона, който все така лежеше на масичката.

— Ще ви търся по този телефон — отговори му Лазар. — Но нека нещата са напълно ясни. Ако се опитате да водите преговори за освобождаването на Симон, без да ми донесете отговорите, които очаквам, ще го убия. Ясно ли е? Ако предупредите полицията или ако се опитате да ме откриете, Симон няма да живее нито час. Няма да рискувам да умра в затвора, защото съм имал желание да науча истината. Набийте си го добре в главата.

Кристофър не отговори.

— Ясно ли е?

— Да! Да!

Сергей се върна сам в къщата. Взе трупа на майката на Кристофър и го метна на рамо.

— Какво правите? — попита го умолително Кристофър.

— Отърваваме ви от тялото, за да не можете да разкриете какво се случи тази нощ тук — оповести Лазар. — Ще се свържа с вас след седемдесет и два часа. Опитайте се да научите това, което поисках от вас.

Сергей излезе през вратата с тялото на Маргьорит.

Скован от ужас, Кристофър не подскочи и дори не помръдна, когато входната врата се затвори с трясък. Намери сили само да погледне през прозореца на хола и видя камионетката на похитителя да се отдалечава със Симон.

Напълно съсипан, падна на колене.

Два часа по-късно Сара го намери проснат в един ъгъл на хола.

Тя коленичи до него и сложи нежно ръка на рамото му. Кристофър вдигна очи към нея. По-късно си спомни, че едната страна на лицето ѝ бе отекла, а устната ѝ — разкървавена.

— Какво стана? — попита тя.

Кристофър се огледа продължително наоколо, а после сведе очи.

Два часа по-рано в Минесота

Черната кола със затъмнени стъкла, марка "Додж", подскочи, когато колелата ѝ излязоха от шосе номер 90, по което се движеше, след като бе излязла от булевард "Колумб", и навлезе в широката частна алея с ели и прясно окосена трева от двете ѝ страни.

— Току-що влязохме в кампуса на "Либърти Юнивърсити", сър. Деветнайсет часът и четиресет и шест минути е. Лекцията ви започва след четвърт час. Ще пристигнем точно навреме. Предпочитате да ви оставя да се съсредоточите или искате да ви запозная със съдържанието на последните ви съобщения?

Младежът, който бе произнесъл тези думи, носеше черен костюм, сливащ се с кожените седалки. Бе с къси коси и издължено лице, чиято единствена закръглена част бяха очилата с позлатени рамки. В нормални обстоятелства излъчваше увереност, характерна за поведението на лидер. Само че в този момент младежът като че ли с притеснение очакваше отговора на шефа си.

Седналият до него Марк Дейвисбъри си поигра с пръстена си и погледа известно време огромното зелено пространство на кампуса. Белите му коси бяха сресани назад, а връзката му — вързана перфектно. Бе облечен във втален костюм, ушит по поръчка. В погледа му се четеше дистанцираността на човек, който оставя на хората от антуража си да се занимават с обикновените задачи на ежедневието, за да може да се вглъби единствено в стратегията как да използва властта си.

— Определете ми среща с министъра на здравеопазването. Кажете му, че съм намерил начин да спести двадесет и петте милиарда, които му липсват, за да оправи бюджета си. Колко е нашата акция в момента?

Асистентът започна да трака бързо по сензорния си таблет и показа борсовия курс на "Медик Хелт Груп" върху екрана.

— Току-що минахме четиресет и девет долара и трийсет и шест цента, сър, а това прави средно…

— Плюс пет процента на седмица. Напишете не напълно ясно, но категорично съобщение за пресата относно предстоящата поява на пазара на ниски цени на новия ни софтуер за превенция на неоторизиран достъп до личната информация. Това ще възпре онези, които биха искали да продадат акциите си. Какво друго имаме да уреждаме?