Николя Бёгле - Пациент 488

— Ас каква цел? Какво търсеше? Побързай!

— Изследванията, които направихме, и получените резултати надминаваха всичко, което можеш да си представиш, Кристофър — започна Едуард, сякаш бе точно изчислил колко може да чака синът му. — Така че изследванията заслужават жертвите ни.

— Какви са тези изследвания, които струват колкото смъртта на жена ти и внука ти?!

— Пура — помоли Едуард.

— Отговори!

Едуард извърна глава.

Кристофър ритна баща си по крака и той изкрещя от болка. Но след това отново потъна в мълчание с предизвикателен израз на лицето. Кристофър отстъпи. Взе една пура и запалката, която бе в кутията, и ги хвърли на баща си. Той ги взе, запали пура и издуха облаче дим.

— А сега говори. Какво е това проклето откритие, за което искаше да знае Лазар?

Спирала от дим скри за момент Едуард от очите на Кристофър. А когато облачето изчезна, лицето на стареца вече не бе същото.

— Последиците от това, което видях и разбрах, са, че вече не мога да гледам по нормален начин на нито едно човешко същество… Това е резултатът от нашите изследвания… Всеки път, когато видя, някой, си казвам "Само ако знаеше…"

За първи път Кристофър забеляза у баща си изражение, което не познаваше. Погледът му се бе оживил… В него гореше някаква страст… пламъче, което бе крил от тях под маската на безразличие и враждебност. Кристофър може би все още имаше шанс да научи това, което Лазар искаше да узнае, но трябваше да прояви много гъвкавост, за да накара баща си да сгреши.

— Ако знаеше какво?

Едуард дръпна отново от пурата и не обърна никакво внимание на въпроса на сина си. Кристофър запази спокойствие и продължи:

— Ти каза "нашите изследвания". Мислех, че си сам…

Едуард погледна едва забележимо към някаква точка над бюрото и после сведе отново очи.

Свикнал в професията си да наблюдава реакциите на хората, които интервюираше, Кристофър забеляза тази подробност и на свой ред обърна поглед към покритата със снимки стена, която бе мярнал при влизането си. Там се виждаха антични сгради, които приличаха на гръцки, също и постройки в азиатски стил и със сигурност — египетски. Имаше и карта на съзвездията и дори снимки на скални рисунки в праисторическа пещера. Имаше и една по-различна снимка. Черно-бяла, забита над другите. На нея бяха трима мъже в бели престилки и с дебели рамки на очилата, характерни за шейсетте години.

Всички се усмихваха срещу обектива. Кристофър разпозна в младия мъж в центъра баща си.

— Каква е тази снимка? Кои са мъжете с теб?

Едуард се задоволи единствено да погледне безстрастно сина си.

— Дай ми бутилката уиски, твърде много ме боли.

— На тях ли се обади по телефона? — озъби се Кристофър, без да обръща внимание на думите му. — Какъв е този остров, за който говореше? И къде се намират останалите документи?

Едуард разтърка горната част на крака си и се намръщи от болка.

— Проницателен си като брат си, но трябва да знаеш, че това се плаща…

Кристофър усети, че му се завива свят.

— Да, бях принуден да го направя…

Кристофър заби нокти в дланите си, които трепереха от гняв.

— Как си могъл да го направиш?

Едуард погледна съкрушено сина си.

— За всичко е виновна майка ти…

— Какво?!

— Когато брат ти не успя да си намери работа, след като завърши финанси, майка ти се разтревожи много. Непрестанно ме подтикваше да се намеся и да му помогна. А това ми пречеше да работя по моите задачи. Накрая един ден направих нещо, което не трябваше да правя — помогнах на Адам да влезе в "Жантикс". Защото това бе единствената фирма, в която имах връзки. Адам никога не узна нищо, но аз поисках от Пакрен да приеме кандидатурата му. И за миг не си представях какво ще се случи…

— Адам откри, че LS 34 все още се произвежда и се доставя на психиатрична клиника в Осло — продължи мисълта му Кристофър.

— Точна така! И когато научих, че брат ти започва да рови в тази посока, се опитах да го откажа… Анонимно, естествено, но той не пожела да разбере. Въпреки заплахите, че ще пострадат Натали и Симон.

Кристофър настръхна от ужас, но запази мълчание, оставяйки баща си да продължи с откровенията за престъпленията си, като се надяваше да дойде ред и на онова, което искаше да узнае Лазар.

— В плана ми не влизаше Адам да умре — промърмори Едуард, наслаждавайки се на кехлибарените оттенъци в чашата си. — Катастрофата не бе предвидена. През онази вечер той просто трябваше да осъзнае, че хората, които обича, са уязвими. В анонимно писмо го бях заплашил с наказателни мерки срещу сина му. Ето защо, когато той научи, че Симон повръща, изпадна в паника.