Николя Бёгле - Пациент 488

Цялата му глава бучеше заради възпалената рана на челото. Но нищо не можеше да заглуши тревогата, която свиваше сърцето му. Влезе през остъклената врата на градината. Руският убиец се прицели за миг в Кристофър, а после насочи пистолета си към малкото момче, чиито очи все още бяха затворени, а главата му все така бе отпусната върху гърдите.

— Синът се върна — каза Сергей, като се обърна по посока на телефона върху ниската масичка. — Но без бащата…

— Тук съм, Симон — прошепна Кристофър и се приближи до изпадналото в безсъзнание момче. — Сега всичко ще е наред. Обещавам ти.

— Къде е Натаниел Евънс? — попита Лазар.

Кристофър отдръпна ръката си от гърдите на Симон, като се увери, че детето диша. После, преди да проговори, затвори очи, като че ли произнасяше наум последната си молитва.

— Баща ми се самоуби, като запали и документите си.

— Знаеш какво трябва да се направи, Сергей!

— Почакайте! — извика Кристофър. — Намерих нещо, което ще ви заинтересува. Има още двама души и те със сигурност знаят отговорите на вашите въпроси.

— Знам. Те са мъртви. Евънс бе последният, който можеше да ми каже нещо.

— Баща ми спомена някакъв остров, където се намират други документи! — побърза да каже Кристофър. — Каза също, че трябвало да ги унищожи. Значи са важни и са все още там.

— Какъв остров?

— Не знам — отговори Кристофър и наведе глава. — Но…

— В такъв случай тази информация не ми служи за нищо… Може да се отнася за който и да е остров по света!

Сергей се приближи бавно до Кристофър.

— Вижте какво, направих каквото можах! — паникьоса се Кристофър. — Нито аз, нито пък Симон трябва да плащаме за греховете на баща ни. Той е бил чудовище, а не ние. Точно обратното…

Лазар не отговори. В слушалката се чуваше само механичният шум от апарата му за дишане.

— Слушайте! Кълна ви се, че няма да кажа нищо за това, което се случи… Няма да се опитвам да ви намеря… — замоли се Кристофър.

— Сергей, отърви се от тях — нареди Лазар.

— He! — нададе вой Кристофър.

Напълно равнодушен, Сергей се прицели в слепоочието на мъжа.

— Чакайте! Чакайте! Ще открия вместо вас това, което търсите — подхвърли Кристофър, влагайки в думите си последната си надежда. — Да, ще открия каква е била целта на всичко, което баща ми ви е причинил. Ще намеря отговор на всичките ви въпроси. Само аз мога да успея. Но ако ме убиете или ако докоснете Симон, ще си умрете в незнание. И всичко, което сте свършили до този момент, няма да ви послужи за нищо!

— Почакай, Сергей — каза тихо Лазар.

Плувнал в пот, Кристофър преглътна, усещайки опряното в челото си дуло на пистолета.

— Как смяташ да действаш, за да намериш изследванията на баща ти? Каза ми, че всичко е изгоряло…

— Той се обади на някого, преди да го изненадам в колибата. Като че ли работи за него. Онзи човек със сигурност е в течение на нещата. Ще го намеря и ще го накарам да говори. Независимо на каква цена.

— И какъв е планът ти?

Кристофър нямаше никаква представа по какъв начин щеше да намери тайнствения събеседник, но животът му и този на Симон зависеха от неговия отговор.

— Какво ще загубите, ако ме оставите да опитам? Аз съм разследващ журналист. Работата ми е да намирам онова, което хората искат да скрият. Имам контакти, средства, а и личен мотив да открия истината. Аз съм единственият ви шанс.

Кристофър чакаше отговора на Лазар с наведена под дулото на пистолета глава.

— Вземи телефона, Сергей — каза внезапно Лазар. — И изключи високоговорителя.

Едрият руснак изпълни заповедта, без да дръпне оръжието си от слепоочието на Кристофър. Размени няколко думи на руски с Лазар, а после остави телефона на масата и започна да рови във вътрешния си джоб.

— Ето какво ще направим — каза Лазар. — Давам ви седемдесет и два часа, за да ми донесете отговор. Толкова време ми остава да живея според лекарите.

"Седемдесет и два часа — невъзможно!" — помисли Кристофър.

— И за да сме наясно — продължи Лазар, — искам да узная какво са търсели чрез практическите експерименти върху мен и да разбера какъв е крайният резултат. Също така искам главата на човека, който и до днес ръководи операцията.

— Добре… Ще направя всичко каквото мога — прошепна Кристофър.

— Добре, но за да се подсигуря, ще задържа хлапето с мен.

Кристофър едва успя да вдигне очи към Симон, за да види как голямо парче тиксо запуши устата на детето. То се стресна и се събуди.

— О, не, не правете това! Не го правете!