Николя Бёгле - Пациент 488

Докато асистентът разсъждаваше колкото му бе възможно по-бързо, върху екрана му примига ново съобщение. Прочете го набързо и усети, че го залива гореща вълна и лицето му почервенява. Положи всички усилия да изглежда спокоен, пъхна пръст между яката на ризата и врата си, едва забележимо докосна бутона за регулиране на климатика върху страничната облегалка на седалката си и свали температурата с един градус.

— Ами, трябва да отговорите на административния съвет, който поиска извънредна сесия на двайсет и трети февруари… същия ден, в който е годишнината от кончината на майка ви.

— Това ще го решим по-късно, а сега ми кажи лошата новина, Джонас!

— Моля, сър?

— Намалихте температурата с един градус, защото последното съобщение ви изпоти. Нали така? Какво в него няма да ми хареса?

Джонас отлепи гърба си от кожената седалка. Преди няколко месеца шефът му бе отпразнувал осемдесетия си рожден ден, но все още бе жизнен — и физически, и психически, а това принуждаваше младежа да бъде постоянно нащрек.

— Ами, в "Дейли Трибюн" току-що е излязло ново изследване за мястото на религията в живота на нашите съграждани, сър. Обезпокояващо е, но пък показва, че борбата ви има основание.

Джонас дебнеше реакцията на шефа си, но такава нямаше.

— И така — продължи той с пресъхнала уста, — много изследвания, проведени от септември до декември върху десетки хиляди граждани, разкриват, че протестантите в Съединените щати падат под историческата черта от петдесет процента и вече са четиресет и осем процента. Били са петдесет процента през две хиляди и единайсета година и петдесет и три процента през две хиляди и седма. Свидетели сме на категорично… отдръпване. Същото е и с другите религии, защото много наши съотечественици (един от пет) заявяват — и Джонас се притесни от това, което се канеше да изрече, — че не принадлежат към никоя религия.

Дейвисбъри долепи устни до пръстена с изображението на свети Михаил, повалящ змея [20] В тази битка змеят въплъщава дявола, сатаната, низвергнат от небето. — Бел. прев. , и погледна през прозореца. Скоро тези сондажи щяха да предизвикват само насмешка. Най-напред — у него. Горд и удовлетворен от това, което подготвяше, се отдаде на носталгията. Когато джипът мина покрай огромния стадион — спортната гордост на университета, той си спомни първия път, когато бе дошъл тук… Тогава бе забелязал играчите от двата отбора, паднали на едно коляно и с наведени глави. В началото бе помислил, че се канят всеки момент да се нахвърлят едни върху други. Но не се чу стартово изсвирване и двата отбора не помръднаха от местата си. Останаха с наведени глави в продължение на минута. Едва след като се бе приближил, бе разбрал, че играчите се молят преди началото на мача.

Университетът "Либърти" имаше дванадесет хиляди студенти. Бе не само най-големият евангелистки университет в света, но беше на първо място и по резултати. На табелата при входа на кампуса му в Минесота бе гравирано: "Университет "Либърти". Подготвяме шампиони в името Христово".

Луксозният автомобил паркира пред главната сграда на университета — фасада с внушителни римски колонади, увенчани с триъгълен фронтон.

Заместник-директорът на "Либърти" чакаше високопоставения си гост в долната част на стълбите. Бе скръстил ръце на гърба си, а усмивката му издаваше притеснение. Бе мъж на около шестдесет години и косите му вероятно бяха боядисани в кестеняво. На двойната му брадичка сякаш ѝ бе тясно в яката на ризата.

— Пристигнахме, сър — уточни Джонас. В колата цареше тишина. — Остават ви две минути.

Марк Дейвисбъри удари по стъклото, което го разделяше от предната част на автомобила, оправи възела на връзката си и излезе от колата веднага щом шофьорът му отвори вратата.

— Добре дошли, мистър Дейвисбъри. Вашето присъствие днес тук е чест за нас. Много сме щастливи — каза заместник-директорът и подаде ръка на госта си.

— Моля ви, Мак — отвърна Дейвисбъри, като се ръкува набързо, — мисля, че ни остава малко време за любезности от този род.

— Да, разбира се. Моля да ме последвате. Доайенът ще съобщи името ви всеки момент.

Отведоха Марк Дейвисбъри зад кулисите в най-голямата амфитеатрална зала на университета. Зад завесата, която го скриваше от сцената, гледаше как доайенът завършваше молитвата си и се канеше да благодари на щедрите дарители, позволили на университета да достигне през настоящата година рекордния бюджет от петдесет и четири милиона долара. Двете хиляди присъстващи в залата студенти завършиха молитвата си с едно всеобщо "амин" и започнаха да ръкопляскат с жар. Когато отново настана мълчание, доайенът се обърна и забеляза госта зад кулисите. Махна му с ръка и му се усмихна, а Дейвисбъри му отговори сърдечно.