Николя Бёгле - Пациент 488

Кристофър премести рязко капака. Баща му вдигна глава и срещна погледа на сина си, който скочи и се приземи тежко в подножието на стълбата. Едуард отстъпи назад към една малка масичка от акажу. С един поглед Кристофър обхвана помещението: вътре имаше кресло и празно бюро, над което бяха заковани няколко снимки на непознати хора и сгради.

— Кой си ти? — попита с ожесточение Кристофър.

Баща му се вгледа в него и не каза нищо. Кристофър бързо се приближи до баща си и сграбчи ръката му.

— По дяволите, връщаме се у дома и ти казваш на тези мъже всичко, което искат да узнаят!

— Остави ме — излая Едуард и се освободи с рязко движение.

Кристофър го хвана за яката и доближи лицето си до неговото:

— Ти си боклук! Боклук, който на всичко отгоре се смята за интелигентен! За по-умен от всички! Само че ти си само един психичноболен човек, садист!

После с рязко движение замъкна баща си до подножието на стълбата.

— Качвай се! — заповяда му Кристофър.

Баща му го гледаше, без да помръдне.

— Качвай се по тази проклета стълба!

Едуард извърна глава. Кристофър го заплаши с юмрук.

— Не ти стига, че уби жена си, а сега искаш да убиеш и внука си?! Качвай се!

— Какво си мислиш? Че съм прекарал целия си живот, пазейки тайната, за да разкрия всичко сега?

Кристофър удари баща си с юмрук в корема и той се сви на две.

— Качвай се по стълбата! — повтори студено Кристофър.

Едуард вдигна очи към сина си. В тях блестеше весело пламъче.

— Виждаш ли, че и ти използваш сила, за да получиш онова, което не можеш… — После се отпусна на земята.

В пристъп на ярост Кристофър вдигна баща си и го сложи на гърба си. Само че той бе твърде тежък и се съпротивляваше с всички сили. Тялото му се плъзна надолу, а Кристофър загуби равновесие и хвърли баща си на земята. Кракът на стареца се удари в земята и костите му зловещо изтракаха. Стенанието на Едуард огласи малкото помещение. На края на силите и нервите си, Кристофър се облегна на стената. Устните му затрепериха и сълзи опариха очите му.

— Защо правиш това? — попита го той, докато дишаше мъчително.

Едуард се изправи на лакти и се довлече до стената, като се мръщеше. Докато се превиваше от болка, ризата му се отвори и Кристофър забеляза, че нещо се подава под нея. Без да даде време на баща си да реагира, изтръгна връзка листове, които баща му се опитваше да скрие под дрехите си.

— Какво е това? — попита той, като вдигна нагоре листовете.

Едуард извърна глава. Кристофър бързо разлисти документите. Видя на много места думите "Пациент 488", колони от цифри и ръкописни бележки. В горната част на всяка страница имаше дати. Започваха от настоящето и стигаха до 1976 година. Видя и графити като в снимките в документите на Адам. Само че тук фигурите бяха уголемени и контурите на трите форми — риба, дърво и пламък, бяха оцветени, за да се виждат по-добре.

— Какво е това?

Едуард въздъхна.

— Говори или болката, която усещаш сега, ще е нищо пред тази, която ще усетиш тепърва — каза той заплашително и вдигна крак над счупения крак на баща си.

Старецът се намръщи и вдигна ръка, в знак че се предава.

— Добре. Зад теб, под бюрото, има шкаф. Отвори го — каза Едуард.

— И там ли има плик капан?

— Не. Не бях предвидил, че някой ще дойде чак тук.

Кристофър отвори шкафа предпазливо. Намери само бутилка алкохол и кутия с пури.

— Подиграваш ли се с мен?

— Дай ми бутилката уиски и кутията с пури!

— Говори! — пламна Кристофър.

— Не си създаден за палач, Кристофър. А аз живях във време, когато всеки от нас бе подготвен да понася страдания, за да не издаде тайните си. Дай ми бутилката, чаша и пура, за да облекча болките си, и ще говоря.

Кристофър не преставаше да брои секундите, разделящи го със Симон, когото бе оставил на милостта на бездушния убиец. Хванат в клопката на заложник, той напълни чаша уиски и я постави безцеремонно до баща си. Той я взе с несигурната си ръка и пое глътка от кехлибарената течност. Кристофър го наблюдаваше, изгарящ от нетърпение.

— Ще ти дам пура, ако говориш — каза той на баща си с пропит от презрение глас.

Баща му остави чашата до себе си и въздъхна облекчено.

— Нещата, които взе от мен, са медицинските и психологическите данни за Пациент 488 в "Гаустад" от хиляда деветстотин седемдесет и седма година насам. Кръвните му анализи всеки месец, ежедневното му поведение, състоянието му, когато е рисувал тези фигури.

— Ти ли го наблюдаваше?

— Да…