Николя Бёгле - Пациент 488

— Виждам, че не си се променил, Натаниел — въздъхна Лазар. — Поставяш търсенето на знанието и дълга пред… човечността. Е, добре, съжалявам, че се стигна дотук, Натаниел… но може би държиш повече на децата си, отколкото на жена си?

Сергей заби тежкия си, скрит под рошавите вежди поглед в Кристофър и се приближи до него с оръжието си, все още изцапано от кръвта на майка му. Кристофър го следеше с очи, а сърцето му биеше толкова бързо, че щеше да изхвръкне.

— Слушайте, трябва да има и друго решение — заекна той. — Може би…

Замълча, когато усети ледения допир на метала върху слепоочието си. Едуард за първи път обърна глава и погледна сина си.

— Не прави това, Лазар — каза той за изненада на Кристофър, — или вярвай ми, ще съжаляваш…

— За какво ще съжалявам? Та аз ще умра след няколко дни…

— Именно и затова ще съжаляваш още повече…

— Моля?

— Използвай последните си мигове на земята, за да се разкаеш! Ще ми благодариш за това.

— Престани с манипулациите си! Говори ясно!

— Довери ми се за първи път през живота си. Не се захващай със сина ми, защото ще платиш твърде скъпо…

Лазар не отговори. Като че ли размишляваше… Тилът на Кристофър бе вдървен и почти парализиран, но той хвърли бегъл поглед към Симон. Детето все така бе в безсъзнание. Дулото на оръжието се заби още по-дълбоко в кожата му и го принуди да наведе главата си настрани.

— Ако не го направиш за мен, направи го за Симон — помоли Кристофър, като гледаше баща си. — Сигурен съм, че го обичаш.

— Нямам повече време за губене — заяви Лазар. — Сергей, убий детето, ако Натаниел не отговори на въпроса ми…

— Какво?! Не, не, милост! — извика Кристофър. — Не можете да направите това! Не и едно дете!

А после се завъртя и впери очи в баща си:

— Татко! Татко!

Руският убиец насочи оръжието към главата на припадналото дете.

Кристофър се разплака от ярост:

— Не!

— И така, започвам отново — каза Лазар и повиши уморения си глас. — Какво искахте да откриете чрез вашите експерименти с пациенти 488 и какво открихте? Искам да знам всичко, Натаниел! Едно!

Кристофър се бореше като разярен звяр върху стола си. Каишките, с които бяха завързани ръцете му, и ставите му скърцаха от напрежението на мускулите.

— Каквато и да е причината, заради която мълчиш, тя не струва колкото живота на Симон! — изрева Кристофър.

Баща му се осмели да погледне лицето на внука си. От очите му се стичаха сълзи. Та само преди няколко часа той му четеше приказка за рицарите и дракона, за да заспи. Променяше гласа си спрямо героите. А преди Симон да си легне, двамата играха пинг-понг…

— Две! — натърти раздразнен Лазар.

— Спрете! — извика Кристофър.

— Тогава да говори! — възрази Лазар.

Едуард гледаше сина си. Съсипан, Кристофър плачеше и бе изпънал тялото си, като че ли искаше да се хвърли между дулото на оръжието и Симон.

— Последно предупреждение, Натаниел.

— Как е възможно да си ни учил на молитви и да допуснеш да се случи това?! Нямаш право да се отречеш от Бога до такава степен! — намеси се Кристофър.

Едуард гледаше в празното пространство.

— Ти ще носиш тази отговорност! — заключи Лазар.

Сергей се отдръпна и се прицели в тила на детето. Кристофър дръпна ръцете си толкова силно от каишките, че раздра кожата си. Убиецът зареди пистолета си.

— Три! — извика Лазар.

— Спри! — каза Едуард, без да повишава глас.

Кристофър видя как пръстът на убиеца придърпва спусъка и спира точно преди да изстреля куршума.

— Слушам те — изрече Лазар с режещия си глас.

— Отговорите са в една папка, която държа тук — отвърна бащата на Кристофър.

— Къде?

— В скрина зад теб.

— Сергей, потърси го.

— Няма да успее да отвори касата. Тя е с пръстов отпечатък. И ако ти хрумне да ми отрежеш някой пръст, както правеше, когато работеше за руснаците, знай, че улавя и пулсациите.

— Сергей, развържи го и го накарай да отвори касата. Бъди нащрек.

Убиецът мина зад Едуард. С едната си ръка държеше оръжието си, насочено към главата му, а с другата разсече каишките с ножа.

— Не се опитвай да ни преметнеш, иначе ще убия първо момчето — каза руснакът.

Едуард стана бавно и се приближи до скрина от акажу, върху който имаше фигура на чайки в полет, която Кристофър помнеше още от детството си. После клекна, отвори една вратичка и извади кашони с чаши, които постави на земята. Сложи дланта си върху дигиталната стена в дъното на скрина, тя се отвори и се показа вратичката на каса. Едуард набра четирицифрения код и извади малка картонена чанта за документи с деликатност, каквато Кристофър не познаваше. После се изправи.