Николя Бёгле - Пациент 488

Директорът извади досие от една от етажерките и го подаде на Сара. Тя го взе и седна, без да чака покана. Прибра зад ухото си риж кичур коса, който падаше върху очите ѝ, и отвори картонената папка.

Вътре имаше десетина листа, описващи различни лечения срещу агресивност, приложени върху пациента, и няколко кратки бележки за мълчанието му. Никъде не се споменаваше кой е той и каква е причината, поради която бе затворен между тези стени.

— Можете ли да ми обясните това? — попита Сара.

Директорът сведе очи и прочисти гърлото си.

— Вижте, ще бъда напълно честен с вас. Не зная кой е този човек и никой тук не знае това. Ето защо досието му е толкова тънко.

— Може ли да бъдете по-конкретен?

— Този човек е бил приет за лечение в "Гаустад" преди тридесет и шест години заради ретроградна амнезия, примесена с параноични бълнувания. Тук го е довела полицията, след като го арестували за буйстване и агресивно поведение на обществено място. Не бе в състояние да оповести самоличността си, нито пък подаваше някакви знаци, които биха позволили да разберем кой е всъщност…

Сара се намести върху мястото си.

— И така, за тридесет и шест години този човек никога не е разкрил нищо за себе си, нито пък е казал какво му се е случило?

Ханс Грунд поклати глава.

— И никой не го е потърсил?

— Не. Полицията търси доста време и се опита да го свърже с подадени молби за издирване на изчезнали хора — нови и стари. Но без никакъв резултат. Ние самите организирахме издирвания на негови близки, но никой не се обади. И понеже този човек можеше да бъде опасен за себе си или за другите, го оставихме тук. И така до днес. Колкото и да е тъжно, той дойде сам, напълно изгубил паметта си, и предаде Богу дух сам, без нито той, нито някой друг да си спомни кой е.

— А какво е значението на цифрите върху челото му? Малко са странни, нали?

— Бях сигурен, че ще ме попитате за това. Дойде тук с тях. Но никога не сме знаели какво означават… А и той никога не спомена откъде са.

Сара би могла да се задоволи с този отговор и да се прибере, да изчака доклада на съдебния лекар и да класира случая като случайна смърт при инцидент на човек с амнезия и без семейство. В края на краищата тя не бе тук, за да се запознава с живота на мъртвеца и да се опитва да разгадае смисъла и произхода на стар белег. Трябваше само да установи дали се касаеше за самоубийство, убийство или естествена смърт. И заради това беше нужно да попритисне малко директора. Струваше ѝ се, че ако онова, което ѝ казваше, бе истина, той беше потънал в комфорта на своя пост и се отнасяше с нея като със своя служителка — е, малко по-високопоставена от другите.

— Какво ви накара да си хапете нокътя до кръв?

Сара видя, че директорът внезапно се облещи, но веднага се овладя. Като че ли за миг го бе смутила промяната в светлината.

— Случилото се не е приятно… И вие като мен знаете, че в продължение на години репутацията на клиниката "Гаустад" не бе от най-блестящите. Аз съм тук, за да продължа делото на моя предшественик, който се бе заел да я реабилитира. Тази сутрин, като слязох от самолета, си казах, че случаят ще вдигне шум и че всичките ни усилия ще бъдат пометени от няколко заглавия в пресата.

Директорът сведе очи към наранения си палец и сви рамене.

— Признавам, че като директор на психиатрична болница не давам особено добър пример, но всички си имаме някои малки слабости, нали?

Сара не знаеше какво да мисли за този отговор. А и нямаше никакво желание да започва разговор на тази тема. Бе крайно време да отиде в полицейското управление и да напише доклада си, а после да се прибере вкъщи и да се изправи срещу собствената си драма. Изведнъж се почувства в плен на жестоко безпокойство. Тъкмо се канеше да се сбогува с доктора, когато един глас изскърца в слушалката ѝ. Беше Тобиас.

— Слушам.

Сара усети напрежението в гласа на съдебния лекар. Разбра начаса причината. Дори я побиха тръпки.

— Окей, слизам веднага.

Взе уоки-токито, което бе пъхнала в задния си джоб, и повика офицер Нилсен да дойде при нея.

— Проблем ли има? — разтревожи се директорът.

Сара не му отговори. Отвори вратата на кабинета и излезе в коридора. След минута офицерът, широк в раменете като Херкулес, се появи. Тя дискретно му нареди да наблюдава директора в кабинета му до ново нареждане и побърза да слезе на партера.

Когато Сара влезе отново в стаята, като за целта си сложи отново ръкавици и калцуни, Тобиас и двамата служители от криминалната лаборатория току-що бяха натоварили тялото на Пациент 488 върху носилка и се канеха да затворят калъфа.