Николя Бёгле - Пациент 488

— Дежурните през нощта може да са допуснали грешка, която не смеят да признаят пред вас от страх да не загубят работата си. Като например че са забравили да дадат лекарствата на този особено… изобретателен пациент.

Директорът учудено погледна към Сара.

— Не знам какъв е случаят с вашите началници, но аз не съм тиранин. Тук ние сме един екип, аз съм нещо като инструктор, а не съдия. Когато моите подчинени имат проблем, те идват и го споделят с мен. Леонард и Елиас биха направили същото, ако са допуснали грешка. А този човек си е отишъл от този свят от естествена смърт, ако мога да се изразя така. Мисля, че няма какво друго да се търси. Въпреки това ви оставям да си направите изводите сами.

— Последен въпрос: колко сектора има в сградата?

— Три. Сектор А е за пациентите, които не представляват опасност за себе си и за другите. Пациентите от сектор Б изискват по-постоянно внимание и не могат да живеят в големи групи. А болните от сектор В логично са определени като опасни, въпреки че самият аз не съм привърженик на този термин. Инцидентът тази нощ е станал в зона А, където между другото пристигнахме.

Двама полицаи бяха блокирали коридора и се отдръпнаха едва когато Сара им показа картата си на инспектор от полицията в Осло.

— Можете да влезете, инспектор Геринген — каза единият, гигант със светла кожа и подстригани като четка руси коси, чието име бе изписано върху баджа на куртката му — Нилсен. Нито една от неоновите лампи на тавана не бе запалена и единствената светлина със странно синьо сияние идваше от процеп вляво.

— Още използват полилайт — уточни съдебният лекар, като посочи с брадичка синкавата светлина.

Директорът се канеше да последва Сара и съдебния лекар, но гигантът му препречи пътя.

— Съжалявам, господине, това е охраняема зона. — Крилото на вратата изскърца глухо и се затвори.

Сара забеляза бяла мумия със стерилни обувки, която излезе от стаята със синкавата халогенна светлина. Безупречно оборудваният силует постави една пластмасова туба върху някаква количка, после закачи етикет върху нея и се върна в стаята. Сара пристъпи напред и разгледа съдържанието на количката. Имаше стерилни ръкавици и терлици. Тя започна да се оборудва, а в това време съдебният лекар обличаше защитен комбинезон, който бе извадил от куфарчето си.

Докато нагласяваше втората си ръкавица, Сара влезе в изолатора. Светлината на портативната лампа оставяше у нея впечатлението, че се придвижва в някакъв аквариум. В светлосинкавия полумрак двама души от техническия екип на криминалистите, облечени в защитни комбинезони, работеха трескаво. Единият бе в дъното на помещението и се бе навел над леглото, а другият взе нещо от пода с помощта на пинсети и го сложи в някакво шишенце. Вторият човек от екипа носеше очила с оранжеви стъкла, а на рамото му висеше подобен на радиатор апарат. Синкавата светлина идваше от закачения към апарата маркуч, който полицаят методично движеше по стените, пода и тавана.

По земята имаше жълти репери. Те бяха номерирани и разположени на много места в помещението. Един от тях се намираше при силуета до леглото, чиито черти не се виждаха в полумрака. Сара се приближи. Стаята бе квадратна. До стената вдясно имаше легло, а тоалетната чиния и мивката бяха отсреща. С това се изчерпваше цялото оборудване.

— За мен е достатъчно — приглушеният глас бе на жената от екипа, която държеше лампата.

Тя я угаси и клекна до един кабел.

— Внимание! Паля!

Светлината от четирите прожектора, разположени в четирите ъгъла на помещението, сякаш го подпали. Точно в този момент Сара го видя. Трупът бе срещу нея, с крака, опънати към входа. Бе облегнат на леглото. Главата му висеше настрани. Кожата бе набръчкана от годините. Бе облечен в бледозелена болнична дреха. Беше бос, а очите му с разширени зеници сякаш гледаха нещо страховито. Отворената му уста бе вкаменена в ужасена гримаса. Обърнатите му навътре устни разкриваха развалени зъби, а езикът вече бе подут. Редките му коси падаха като мазен воал върху челото. На Сара ѝ трябваха няколко секунди, за да възприеме ужасното видение, а после клекна, за да разгледа по-отблизо лилавите белези от душенето върху подутия и смачкан врат на мъртвеца. Ясно различи следи от пръсти. Въпреки напредналата си възраст нещастникът не се бе шегувал…

Тобиас Лоустур влезе в помещението, облечен в комбинезона си.

— Е, какви са изводите, госпожо инспектор?

С обвития си в ръкавицата палец Сара повдигна ресните мазна коса, която бе залепнала върху челото на нещастника. Разбра защо офицер Дорн бе споменал за странен белег. Всъщност три белега, всеки с големина половин пръст, осакатяваха безкръвното чело на човека. Те почти се сливаха с цвета на кожата, но белият им контур и леката им грапавина ги очертаваха. Насложени един до друг, трите белега образуваха числото 488.