Николя Бёгле - Пациент 488

Ханс Грунд бе отговорил по-спокойно, отколкото Сара очакваше и тя намери неговото обяснение за интелигентно и логично. Още повече че го бе видяла преди малко да се справя отлично със своенравния пациент… Ето защо не можеше да се съмнява, че Ханс е загрижен за състоянието на пациентите си лекар. Само че имаше и други неясноти, които гъделичкаха въображението на Сара.

— Наричате го "четиристотин осемдесет и осем", а как бе истинското му име?

Ханс Грунд смутено потърка брадичката си.

— Ами… как да ви кажа… Не го знам.

Този път Сара не успя да прикрие учудването си.

— Ами да, не го зная. Наясно съм, че изглежда невероятно, но мога да ви обясня как стоят нещата — заоправдава се директорът. — Само че не тук. В кабинета ми, ако не възразявате.

Двамата прекосиха отново коридора, по който бяха минали на идване.

— Има ли видеонаблюдение в стаите? — попита Сара.

Ханс Груд поклати глава.

— Да, но камерите не записват нищо. Въпрос на етика и на уважение на интимния свят на пациентите. Това важи и за по-особените пациенти в нашето заведение.

Тази информация, както и други подобни, Сара щеше да провери по-късно.

— А защо не са могли да се свържат с вас, когато нощният пазач ви е потърсил?

— Бях в самолета. Връщах се от конгрес на психиатрите в Съединените щати. Няма да скрия от вас, че съм в циркадна аритмия [8] Циркаден ритъм — това е вътрешният часовник на човека, от който зависи чувството за глад, нуждата от почивка, телесната температура, метаболизмът, усещането за глад и умора и др. — Бел. прев. — така се изразяваме на нашия жаргон. Така че не ми се сърдете, ако понякога точните отговори ми убягват.

Стигнаха до мястото със стъклени врати, от които се излизаше във вътрешния двор, и се изкачиха по спираловидната стълба. Този път на Сара ѝ се стори, че е преминала през бариера, след която отново навлизаше в друга епоха — 19-и век. Подът на дългия коридор с нисък сводест таван бе покрит с протрит от годините паркет, а стените му бяха варосани. Осветяваха го полилеи от ковано желязо, които завършваха с абажури с формата на лале. Директорът отвори една от многобройните врати в този старовремски коридор.

— Тук е. Влезте, моля.

Първото сравнение, което ѝ дойде наум, бе кралски параклис. Срещу входа, в другия край на стаята, зад монументално бюро, наподобяващо олтар, имаше висок тесен прозорец със завеси, подходящи за театрална сцена. Отгоре царстваше разпятие, от което погледът се плъзваше към високия таван с островърхи сводове. Сребърен потир, стърчащ върху дискос, украсяваше ниша, намираща се в центъра на гигантска библиотека, заемаща цялата лява стена. Почетното място на дясната стена бе отредено на картина, която шокираше със смъртната бледност на главния герой — гол мъж, стъпил с единия си крак върху дъното на лодка, опрял коляното на другия си крак върху ръба ѝ и потопил дълъг прът в мрачните води на река. От двете страни на лодкаря двама зловещи персонажи бяха скрили лицата си в надиплени покривала. Последният елемент на мебелировката бе шкаф от тъмно дърво с фигури върху вратите му. От мястото си Сара успя да различи само очертанията им.

Във въздуха се носеше миризма на угаснала пура, а сивотата на снежното утро унищожаваше светлината, разпръсвана от лампата със зелен абажур, която бе поставена върху бюрото. Директорът мина по мек килим с множество митологични фигури. Очите му бяха вперени в пода, сякаш вече обмисляше следващите си думи.

— Вярваща ли сте, госпожо инспектор?

"Странен въпрос" — помисли си Сара. Още повече че тя не бе дошла тук, за да разискват теологични въпроси. Но за да не попречи на готовността му да говори, която би могла да е прелюдия към някои откровения, реши да му отговори кратко и стегнато.

— Мисля, че е опасно човек да предпочете вярата пред желанието да е свободен.

Директорът, който току-що бе седнал зад бюрото, учудено вдигна глава. Играеше си с голяма плексигласова рамка за снимки във формата на куб.

— Сигурно много сте размишлявали и чели, за да формулирате такъв отговор.

— Естествено, но сега бих искала да прочета досието на пациента.

— Да, да, точно така, но джетлагът [9] Синдром, свързан със смяната на часови пояси, който се проявява с умора, раздразнение, главоболие и дезориентация. — Бел. прев. забавя реакцията на мозъка ми, а и тази внезапна смърт ме притеснява, въпреки че не го показвам пред служителите си.

Ханс Грунд стана и отвори дървения шкаф зад себе си. Този път Сара ясно различи изваяните по вратите фигури. Някои от тях бяха на демони.