Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Докато се бореше с поредния напън за повръщане, Бонд напрягаше съзнанието си да си припомни какво всъщност се бе случило. Бе видял ослепителна светлина… и после нищо. Гневният шум от перките на хеликоптера го оглушаваше. Машината се издигна стръмно нагоре и веднага се наклони на една страна в остър завой, от което тялото му се претърколи върху Скарлет, която извика от болка. Дори без думи той я позна по гласа.

— Скарлет?

От ритника в устата му причерня и усети как му се разклати един зъб.

— Не разговаря!

Бонд вдигна очи и видя, че и шестте седалки са заети от въоръжени мъже. Към двама им със Скарлет бяха насочени шест пистолета със свалени предпазители; пронизваха ги шест чифта свирепи очи. С всяка изминала минута болката в главата му се усилваше, но заедно с нея се възвръщаше и споменът за станалото. Самото присъствие на Шагрен беше доказателство, че Бонд в крайна сметка се е добрал до каспийската тайна на Горнер и че сега без съмнение го откарват в пустинната му база.

Изплю кръв. Положението, в което бе изпаднал, си имаше и добрите страни. Без чужда помощ никога не би могъл да се добере до леговището на Горнер. Планината не дойде при Мохамед, но — както изглеждаше — Мохамед щеше да бъде откаран с хеликоптер при планината. А това беше добре.

След около час започнаха да се спускат и Бонд долови видима нервност у пазачите си. Кацнаха без произшествия и отвън се чуха резки команди. Шестимата стражи не помръднаха от местата си, само насочиха дулата на пистолетите още по-отблизо към своите пленници. Бонд чу рев на дизелов двигател и предположи, че е цистерната за презареждане. През отворената врата перките на хеликоптера навяваха пясък в кабината.

Накрая вратата се затвори и отново поеха на път.

Нямаше смисъл да се опитва да определи посоката, в която се движеха, затова се остави на дрямката да го унесе. Искаше му се да каже нещо успокоително на Скарлет, но не знаеше как, въпреки че голите им тела бяха долепени едно до друго.

След като пътуваха близо цяла нощ, Бонд усети как хеликоптерът отново се спуска. Този път, още докато машината висеше върху въздушната възглавница под ротора на няколко метра от земята, шестимата въоръжени мъже станаха от местата си и с юмруци и ритници изблъскаха Бонд и Скарлет до отворената врата. Щом перките застанаха неподвижно и отдолу поставиха стълба, стражите ги изтласкаха през вратата. Скарлет извика от болка, когато голите и ребра се отриха о металните стъпала. Отново ги поеха ръце и ги помъкнаха, както бяха вързани един за друг, към предварително подготвено трасе с ширина около три метра, върху което беше застанало нещо подобно на електрическа количка за голф, но отзад с товарна платформа като на електрокар. С опрени в гърбовете им дула на пистолети, двамата бяха качени върху платформата.

Количката потегли към тъмен пясъчен хълм, висок към двайсетина метра и приличащ на някаква пустинна крепост. Когато наближиха, в основите на хълма се разтвориха огромни плъзгащи се врати. Това е търбухът на звяра, помисли си Бонд, когато вратите се затвориха безшумно зад тях.

Количката измина още няколко метра до кръгла площадка и спря върху нея. Чу се съскане на хидравличен механизъм и площадката започна да се спуска в голяма кръгла тръба, докато се спря на дълбочина десетина метра под равнището на земята. След това количката пое по тъмен коридор и след известно разстояние застана пред масивна врата. Стражите издърпаха от платформата все още вързаните един за друг Бонд и Скарлет и ги тикнаха в тясна килия.

На вратата се появи Шагрен.

— Вие чака тук — каза той. — Няма изход. Вие мръдне, ние убие. Вижда вас отгоре — добави той, сочейки към тавана на килията.

Вратата се затвори с трясък и бе залостена отвън. Килията беше два на два. Стените бяха от камък, подът — застлан с пясък.

— Добре ли си? — попита Бонд.

— Да. А ти? — Гласът на Скарлет беше слаб и потреперваше, сякаш всеки момент щеше да заплаче.

— Боли ме главата. Все едно съм се събудил след нощ, прекарана в игра на карти в клуба на шефа ми. Бензедрин и шампанско, това е рецептата. Господи! С какво си облечена?

— Само с това. — Скарлет размърда хълбоци.

— Онези, розовите?

— Понеже питаш, сега са бели. Преоблякох се преди вечеря.

— Какво стана в хангара? Имам спомени, докато запалиха осветлението. После…

— Шагрен се приближаваше към теб по корпуса на хидроплана. Казах си, че ще те застреля, затова стрелях първа.