Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Така по-добре ли е?

— Да — каза Бонд, стиснал зъби.

— Имаш и тук. — Тя посочи с пръст малкия белег на шията му, после се наведе и целуна и него.

— И тук — добави Бонд и докосна с ръка долната си устна.

— Разбира се, скъпи мой. Точно тук.

Когато усети докосването, той впи устни в нейните и ги разтвори с език. Скарлет се дръпна назад, но той вече я държеше здраво е ръка за тила и я притискаше към себе си. Тя престана да се съпротивлява, разтвори уста и ръцете й се обвиха около шията му, а неговите длани се плъзнаха нагоре-надолу по бедрата и хълбоците й.

След известно време Бонд отдръпна глава и я погледна в очите.

— А сега, Скарлет, бих желал да видя доказателството, че си тази, за която се представяш.

Задъхана от целувката и изчервена от вълнение, Скарлет повдигна черната си пола над ръба на чорапите и му показа ивицата гладка бяла кожа между изпънатия найлон с цвят на пчелен мед и розовите памучни бикини. Петно нямаше.

Бонд се усмихна.

— Самото съвършенство — каза той, после я хвана за ръка, придърпа я към себе си, целуна я по косата и прошепна в ухото й: — Но кой би си помислил, че една банкерка може да носи розово бельо? — Той се усмихна при спомена как уж безгрижната бохемка Попи бе свалила срамежливо полата си надолу като единствен възможен начин да му покаже набързо родилното си петно, докато по-голямата сестра, която трябваше да е и по-разумна, без колебание бе повдигнала своята нагоре, задъхана от възбуда и страст.

Той докосна безупречно гладката кожа на бедрото й с върха на пръстите си, след това се наведе и я целуна.

— Мекота — каза той — и съвършенство.

Скарлет зарови пръсти в още влажната му коса, а той отново я целуна по бедрото. После се изправи и я прегърна.

— Можеш просто да свалиш тази пола, ако искаш.

Тя го направи, после съблече сакото и блузата си и приседна по бельо на ръба на леглото. Бонд застана пред нея и посегна към възела на хавлията, с която се бе загърнал около кръста.

В този момент на вратата се почука.

— Мистър Джеймс! Хамид тука. Носи вас хубаво панталон.

— Тъкмо какъвто ми трябва в този момент — каза Бонд, като сграбчи с две ръце хавлията. Той погледна надолу към поруменялото в очакване лице на Скарлет. — Извинявай.

Тя с усилие си пое дъх, сякаш някой я стискаше за гърлото. После кимна едва забележимо и се наведе да вдигне дрехите си от пода.

— Какво да правиш, професия — каза Бонд.

— Или съдба — въздъхна тя.

Двамата слязоха да вечерят в ресторанта на хотела, като поканиха и Хамид да хапне с тях.

— Допускам, че не ти е останало време за черен хайвер днес следобед — каза Бонд.

— Не, мистър Джеймс. Чакал вас.

— Хубаво, да видим какво можем да уредим.

Бонд беше със спортна бяла риза и тъмносин памучен панталон. Дрехите му бяха малко широки в кръста, но подбрани с учудващ вкус в сравнение с облеклото на повечето жители на Ноушахр.

Междувременно Скарлет бе излязла да обиколи набързо магазинчетата за туристи и си бе купила тънка лятна рокля. Макар да се оплакваше от кройката, която според нея подхождала за персийска бабичка, с небесносиния си цвят роклята странно отиваше на кафявите й очи. Преди това тя си бе наела стая в края на коридора до тази на Бонд.

Поднесоха им черния хайвер в затворен сребърен съд, пълен с лед; щом го положи на масата, келнерът тържествено повдигна капака и разкри стъклената купа в средата. При вида на този деликатес Хамид се ококори, загреба пълна лъжица, която изсипа в чинията си, и започна да тъпче хайвер в устата си със залъци хляб. За тяхно изумление човекът прокарваше хапките си с големи глътки кока-кола.

Бонд си поръча уиски, а Скарлет — шампанско, тъй като в хотела нямаха друго вино.

Докато вечеряха, Бонд обясни на Скарлет какво е свършил в Техеран и й описа самолета кораб, който бе открил в хангара.

— Ако мога да му направя няколко снимки — каза той, — ще ги изпратим в Лондон.

— Звучи доста странно — отбеляза Скарлет, — като научна фантастика.

— Но е истина — отвърна Бонд. — Подозирам, че е съветско производство. Това обаче, което действително ме интересува, е как точно работи. И защо има британско знаме на опашката.

— Всичко това сочи към Горнер — каза Скарлет. — Нали ти бях разправяла, че е обсебен от всичко британско.

— Това, за кое той говори, може би е Каспийско морско чудовище — обади се Хамид.

Бонд почти беше забравил за шофьора, който до момента си бе седял тихичко, наведен над чинията. Сега Хамид надигна глава и обърса с длан зърната ориз и късчетата леблебия, полепнали по мустаците му.