Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Отбий тук и спри — каза той. Времето за размисъл беше изтекло. — Ти оставаш в колата, Хамид. Няма да се приближаваш повече. Каквото и да се случи, поне ти трябва да се измъкнеш невредим. Ако имаме късмет, ще се видим след половин час. Скарлет, ти идваш с мен.

Двамата продължиха по шосето, после свиха към заградения периметър на корабостроителница „Братя Исфахани“. В района се виждаха няколко охранителни прожектора, но те не притесняваха Бонд.

— Стой тук — каза той на Скарлет. — Скрий се зад този камион и ме прикривай, докато вляза вътре.

Бонд запристъпва напред, придържайки се плътно към сенките покрай стената на сградата, докато му се наложи да излезе на открито, после пробяга разстоянието до металния хангар и залегна зад контейнера за боклук. Опипом намери вързопа с дрехите и след миг с облекчение усети в дланта си тежестта на валтера.

Хвърли поглед назад, през откритото пространство към улицата и камиона, зад който се бе скрила Скарлет. Тя беше застанала по такъв начин, че да не хвърля сянка. Умно момиче, каза си Бонд.

Той сви зад ъгъла и като се придвижваше предпазливо покрай стената, стигна до вратата, която бе открил предишния път. Беше заключена с катинар. С джобното си ножче той напипа малките лостчета в патронника. Катинарът се предаде лесно и Бонд бутна с ръка дървената врата. Скарлет влезе след него в старата сграда и той бързо я поведе към стълбата. Наоколо не се виждаше никаква охрана. Това го учуди и разтревожи. Дори в най-невинното предприятие би трябвало да има нощен пазач, помисли си той. Двамата минаха по въздушното мостче и стигнаха до входа на хангара.

Бонд хвана Скарлет за ръката.

— Всичко върви подозрително лесно — прошепна той. — Може да е капан. Я по-добре остани тук. Пистолетът в теб ли е? Прикривай ме. Откъм морето трябва да влиза достатъчно лунна светлина, за да ме виждат. Свали предпазителя. Ето така. Тук има втори предпазител, ето тази метална пластина отзад на дръжката. Като стиснеш силно, се освобождава автоматично. Точно така, браво.

Бонд дръпна резето и влезе в хангара. Очертанията на Каспийското чудовище изпълниха цялото му зрително поле. Беше наистина импозантно съоръжение. Такова нещо може да се построи само в Съветския съюз, помисли си той — поредното спиращо дъха напомняне за не толкова отдавна отминалата ера на съветското технологическо превъзходство, на „Спутник“, Гагарин и смайващите достижения на руската оръжейна промишленост. Явно Съветите бяха решили отново да демонстрират своята изобретателност и техническа мощ.

Бонд извади фотоапарата и започна да снима чудовището. Щракането на затвора се чуваше едва-едва, откакто момчетата от фотографския отдел бяха поработили върху него. Бонд дори не си даваше труд да поглежда през визьора — просто го насочваше наслуки и натискаше копчето.

В един момент реши да слезе на долната площадка за по-близък кадър. Тъкмо вдигна апарата, и в огрения от луната хангар отекна мощен глас:

— Повече светлина, мистър Бонд? — Гласът е характерен персийски акцент му беше непознат.

Изведнъж целият хангар бе облян в ослепителна светлина. Бонд вдигна ръка, за да закрие очите си. Навсякъде около него по металните мостчета и платформи се чу тропот на подковани ботуши.

После гласът се разнесе отново, усилен от мегафон:

— Хвърлете оръжие, мистър Бонд. Ръце на тила. Парти свършило.

От мястото си Бонд виждаше осветения корпус на хидроплана по цялата му дължина. Тъкмо в този момент покривът на пилотската кабина се повдигна нагоре с хидравличен механизъм. Изпод люка се подаде фуражка на Чуждестранния легион, последвана от раменете и горната част на тялото на Шагрен. Той се надигна на ръце, покачи се върху покрива на хидроплана и тръгна към Бонд. Държеше автоматична карабина.

Докато вървеше, Шагрен вдигна карабината и я насочи към главата на Бонд. Вече беше достатъчно близо и Бонд различаваше безизразните черти на лицето му и отпуснатата му мъртвешка плът.

В този момент проехтя изстрел и в хангара настана тъмнина. Бонд се просна по очи на пода. Нямаше време да размишлява какво се е случило, но знаеше, че трябва да използва тъмнината в своя полза. Без да вдига шум, той запълзя към стълбата за горната площадка, но успя да се изкачи само едно стъпало, когато силен удар зад ухото го потопи в мрак, много по-непрогледен от персийската нощ.

Когато дойде в съзнание, Бонд усети, че нечии ръце го влачат по асфалт към чакащ хеликоптер, чиито ротори се въртяха в мрака. Въздушната струя по кожата на тялото му показваше, че е съблечен по бельо. Ръцете му бяха вързани зад гърба, ножа на прасеца му го нямаше. Болката в черепа му беше такава, че замалко не повърна, докато го качваха на хеликоптера. Отвътре машината беше обзаведена спартански, с шест прости седалки, наредени покрай стените, и една отпред за пилота. Ръцете събориха Бонд на пода и вързаха глезените му с тънко найлоново въже. До себе си усети женско тяло — без съмнение Скарлет; ръцете ги притиснаха гръб с гръб един към друг и ги омотаха с въжета.