Джеймс Паттерсон - Плажът

Тръгнах пеша по улицата, докато се ослушвах за мотор на приближаваща кола или стъпки от мокасини по тротоара.

Може би в момента Анри ме наблюдаваше, маскиран като скитник, или може би беше онзи брадат тип, който паркираше колата си. Минах покрай къщата на Аманда, погледнах към третия етаж и видях, че в кухнята й свети.

Извървях още една пресечка, после се върнах. Позвъних на вратата, като тихичко си мърморех: „Моля те, Манди, моля те“, докато чух гласа й зад вратата.

— Каква е паролата?

— Сандвич със сирене. Пусни ме.

Аманда ми отвори, а аз я сграбчих, затворих с ритник вратата и притиснах своята любима силно към гърдите си.

— Какво означава това, Бен? Какво се е случило ? Моля те, кажи ми какво става.

Тя се изскубна от прегръдката ми, сграбчи ме за раменете и се вгледа изпитателно в лицето ми.

— Цялата ти яка е в кръв. Самият ти кървиш . Бен, да не са те нападнали крадци ?

Пуснах и двете резета на входната врата, сложих ръка на гърба й и я поведох към малката всекидневна. Настаних я в креслото и отместих люлеещия се стол.

— Започвай да говориш, става ли?

Не знаех как да го кажа по-внимателно, затова го изтърсих без заобикалки:

— Един тип ме причака пред вратата с оръжие. Заяви, че е наемен убиец.

— Какво?

— Накара ме да повярвам, че е убил всички онези хора на Хаваите. Спомняш ли си, когато те помолих да ми помогнеш да открия информация за Чарли Ролинс от списание „Толк Уийкли“?

— Този Чарли Ролинс, с когото за последен път е била видяна Джулия Уинклър? Той ли е дошъл при теб?

Разказах на Аманда за останалите имена на „Анри“ и маскировките му, как не само го бях срещнал като Ролинс, но и още като Марко Беневенуто — шофьора на семейство Макданиълс.

Описах й как преди няколко часа този тип седеше в дневната на дивана ми, насочил пистолет в гърдите ми, докато ми обясняваше, че е професионален убиец и е убивал много, много пъти.

— Той иска от мен да напиша автобиографията му. Иска „Рейвън-Уофорд“ да я публикуват.

— Това е невероятно — промълви Аманда.

— Зная.

— Не, имам предвид, че е наистина невероятно. Кой би си признал, че е извършил убийства просто така? Трябва да се обадиш в полицията, Бен. Знаеш го, нали?

— Той ме предупреди и за това.

Подадох на Манди купчината снимки и видях как изумлението по лицето й се смени първо с шок, сетне с гняв.

— Добре, копелето ме е снимало с телеобектив — рече тя и стисна устни в права линия. — Направил е няколко снимки. Това не доказва нищо.

Извадих флашката от джоба си и я залюлях пред нея.

— Той ми даде това. Каза, че е нещо като реклама и че ще ме вдъхнови.

Аманда излезе от всекидневната и след малко се върна с две чаши и бутилка „Пино“. Придържаше лаптопа си под мишница. Докато отпивах от виното, тя включи компютъра и щом той заработи, вкарах в гнездото флашката на Анри.

Върху екрана стартира видеоклип.

През първата минута и половина двамата с Аманда не можахме да откъснем погледи от най-ужасяващите и потресаващи картини, които някой от нас бе виждал досега. Тя вкопчи пръсти толкова силно в ръката ми, че ме одра. Когато накрая всичко свърши, тя се свлече назад в креслото и захлипа, цялата обляна в сълзи.

— О, господи, Аманда, какъв задник съм! Толкова съжалявам. Първо трябваше сам да го прегледам.

— Ти не си знаел какво е записано. Още не мога да повярвам на очите си.

— Аз също.

Пъхнах флашката в задния си джоб и слязох долу по коридора към банята, за да наплискам лицето си със студена вода. Когато вдигнах глава, видях Аманда изправена до вратата.

— Свали всичко — каза ми тя.

Помогна ми да смъкна оцапаната с кръв риза. Тя също се съблече и пусна душа. Настаних се във ваната, тя седна зад мен и ме обгърна с ръце, докато горещата вода ни обливаше отвсякъде.

— Иди в Ню Йорк и говори със Загами. Направи това, което Анри иска. Загами няма да отхвърли подобно предложение.

— Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм. Налага се да играем по свирката на Анри, докато измислим какво да предприемем.

Обърнах се към нея.

— Не искам да те оставям тук сама.

— Мога да се грижа за себе си. Да, зная, че звучи самонадеяно. Но наистина мога да се справя.

Манди излезе от ваната. Мина доста време, но нея още я нямаше. Спрях водата, загърнах се в една хавлия и отидох да я търся.

Заварих я в спалнята, повдигната на пръсти. Опитваше се да стигне до горната лавица в гардероба си. Смъкна оттам една пушка и ми я показа.