Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Хората се променят — каза старецът и се изкашля хрипливо в юмрука си. Когато пристъпът премина, повтори: — Хората се променят. Разпрата ми с Ричард… всичко тръгна оттам. Когато завършихте вечерния курс и го освободиха от затвора, започнах да осъзнавам на какво е способен. Прогледнах кой е всъщност.

— Той не е такъв — отвърна тя. — Това престъпление е… чисто зло.

— Изтъркан израз. Мисля, че е много по-просто от това.

— По-просто?

— Смятам, че Майкъл е открил нещо. Някаква тайна. И убиецът е бил принуден да му запуши устата. Класическа драма по Шекспир, да заглушиш истината с вечното мълчание. „Защото туй, което си е вярно, си е вярно, откъдето и да го смятаме!“ 16 16 Уилям Шекспир, „Мяра за мяра“, действие 5, сцена 1 — Б.пр. И сега ни представиха сметката, Алекс. Майкъл се е натъкнал на погрешните тайни.

— Тайни за Фолоус? — попита тя.

— Да, повече от вероятно е.

— Знам, че пак е играл Процедурата. Заедно с Крисчън.

— Да — каза Фиск и слепите му очи зашаваха бързо. — Както вече ти казах, Матю ми сподели, че ги бил виждал да играят, когато се разхождал из източната част на двора. Студентите. Рудиментарни версии на играта, най-вече през уикендите. Нищо сложно, което да заинтригува Майкъл. Но това се случва тук, в колежа. Играта се е разпространила.

Тя се зачуди доколко е важно това, което й казва ректорът.

— Какво имате предвид?

— Че вероятно Ричард е по-свързан с този колеж, отколкото признава. А това го прави заподозрян.

Фиск се облегна назад в инвалидната количка. Лицето му беше сивкаво и подпухнало, розовият му скалп — възпален. Алекс му пожела лека нощ и излезе от стаята. Вече не се чувстваше уморена, въпреки че ставаше късно. Всичките й сетива бяха изострени и умът й бе спокоен, прецизен. Отиде в библиотеката и заопипва книгите, за да се ориентира под слабата светлина. Търсеше модернистите. Лесно намери мястото, на което бе попаднала преди, и намери „Призрак“ на Олдис. Издърпа книгата от полицата и….

Ръкописът беше изчезнал.

Бръкна в дупката и заопипва трескаво, прокара пръсти по прашните полици. Заиздърпва книгите една по една, сърцето й биеше лудо и под мишниците й изби лепкава пот. „Не! Моля те, не!“

Връхлетя я горчив изгарящ бяс. Заради убийството на Майкъл, заради задачата, която Олдис й бе поставил, заради всичко.

„Келър — помисли си. — Проклетият Келър“.

Обърна се рязко и излезе. В коридора бе непрогледен мрак. Не виждаше къде стъпва и се блъсна в олющената стена. Толкова беше тъмно тук…

Чу звук. Стъпки. Зад гърба си

— Келър? — извика тихо. — Келър, ти ли си?

Заслуша се. Кръвта пулсираше в ушите й. Нищо.

Отново тръгна — и пак спря. Нещо се раздвижи, нечий силует се мярна в дъното на коридора.

— Кой е? — извика тя. — Не виждам нищо. Не…

Пак тишина и мрак. „По дяволите, Алекс, започваш да се побъркваш“. Заопипва лющещия се тапет и стигна до стаята си. Влезе, затвори вратата, превъртя ключа.

Светна. Дишаше тежко. Проклинаше се, че сама се бе поставила в тази ситуация.

Взе „Баркър играе“ на Крисчън Кейн, седна на леглото и започна да пише в полето на една страница това, което бе научила дотук.

Мелиса Лий. Разстояние от кампуса: живее в Южен Върмонт. Мотив: неясен. Все още използва секса, както правеше като студентка — като средство за власт, принуда?

Франк Марсдън. Разстояние от кампуса: живее най-вече в Калифорния. Мотив: вероятна неприязън/завист към Майкъл Танър, също като по време на вечерния курс.

Соли Танър. Разстояние от кампуса: живее тук. Мотив: вероятно е открила нещо интересно за съпруга си, което го уличава. (Фолоус?) Луис Прайн (все още не е пристигнал; да не забравя да му звънна, преди да си легна). Разстояние от кампуса: живее и работи в Северен Върмонт. Мотив: връзка с последния ръкопис на Фолоус. Може би е прав, че съществува и е скрит в къщата на Фиск.

Крисчън Кейн. Разстояние от кампуса: близко. Мотив: заедно с Майкъл Танър се е забъркал в Процедурата. В един от романите си включва сцена, която е почти идентична с убийствата в „Дюмант“ и това на Майкъл. Прекалено настоятелен в оневиняването си.

Джейкъб Келър. Разстояние от кампуса: близко. Мотив:

Погледна написаното. Отново се зачуди дали Олдис е прав за старите й приятели. Дали е възможно Келър да е замесен по някакъв начин. Изглеждаше невероятно, но все пак…

Продължи да пише.

Джейкъб Келър. Разстояние от кампуса: близко. Мотив: откраднал е ръкописа на Фолоус.