Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Какво искаш да кажеш, Келър?

Той сви рамене.

— В работата на Даниел имаше много стрес. Помисли си. Детектив. От Нюйоркската полиция. Може би зверствата, на които е станал свидетел, са го изкарали от релси… — Млъкна, търсеше думи. — Или пък Мелиса е права и всичко това с Даниел и Майкъл има нещо общо с Олдис.

В очите й проблесна гняв.

— Невъзможно.

— Виж какво, Алекс — каза Келър и направи крачка към нея. — Чуй ме добре. Трябва да внимаваш. Да го наблюдаваш, да обръщаш внимание на всяка подробност. Да си много съсредоточена. Ако лъже, както смятат всички в тази къща, с изключение на теб, ако е свързан и по най-бегъл начин със смъртта на Даниел и Майкъл, значи имаме модел. И ти може да си част от него. — Спря. Никога не я бе гледал така настойчиво и тя не успя да издържи погледа му и извърна очи към тайника. — Ти може да си следващата.

Детектив Брадли Блак държеше книга и по някакъв начин тя инстинктивно разбра, че е „Спиралата“ на Фолоус. Щом я видя да идва, детективът прибра книгата в джоба си и когато Алекс спря до него, каза:

— Поисках да се видим, за да ви дам възможност да погледнете поне веднъж, без онзи задник Райс да се навърта наоколо.

— Имате предвид библиотеката на Майкъл?

— Да. — И я поведе през двора. Стъпките му отекваха.

— Благодаря, детектив. Наистина искам да погледна. Но нямам нужда от милостиня.

— Не е милостиня. Мислите се за герой в този колеж и в известен смисъл сте. Очаквам да кръстят библиотеката на ваше име, когато Фиск ритне камбаната, и да поставят ваша бронзова статуя на голямата поляна. Но мнозина мислят, че сте спасили човек, който не е бил съвсем невинен.

— И какво ви кара да смятате, че ми пука какво мислят хората? — наежи се тя.

— Имате татуировка на рамото.

— И какво от това?

— Има два типа жени — продължи той и за първи път съвсем леко се усмихна. Щеше й се да го харесва, но не беше така. — Такива, които имат татуировки, и такива, които нямат. Такива, които са убедени, че са център на вниманието. Те знаят, че хората ги зяпат, опитват се да ги разгадаят. Да ги прочетат като отворена книга. Какво пише на татуировката ви?

Татуировката сякаш започна да пари рамото й. Спомни си пиянската нощ в Кеймбридж, когато си я направи. Беше надпис с най-завъртените букви, които татуистът с множество пиърсинги и брада катинарче успя да изпише:

— Un buon libro non ha fine.

— Нямам представа какво означава това, професор Шипли.

— Добрата книга няма финал.

Вече излизаха от студентското градче. Блак гледаше надолу към асфалта. Струваше й се, че му се иска да каже нещо, но не намира точните думи.

— Ако това убийство е точно като предишните две — почна той накрая, докато минаваха покрай Бейкън Хол, където бе преподавал Майкъл Танър, — убиецът няма да се задоволи само с един труп. В „Дюмант“ има две убийства, две жертви.

— Знам това, детектив. — И добави по-тихо: — Спомням си.

Блак спря. Нещо привлече погледа му — кос, който излетя внезапно от едно дърво в двора. Проследи движението на птицата, докато тя не се превърна в точица в небето, след това продължи: — Изучавали сме вашия случай. В полицейската школа. Останалите му се присмиваха. Студентка по литература разкрила убийство? Голям майтап! Но аз бях очарован от начина, по който сте го направили.

Тя се взря по-внимателно в него.

— Това свалка ли е, детектив?

— Ректор Райс твърди, че сте непредвидима. Че не зачитате правилата. Че някои от нещата, които сте направили по време на вечерния курс, са можели да донесат неприятности на ръководството на колежа. Че заради вас вие и приятелчето ви сте можели да загинете.

Алекс нямаше какво да каже. Вярно си беше.

— Но ако искате да знаете какво мисля аз… Според мен малко непредвидимост ще се отрази добре на това разследване. Вие можете да станете посредник между нас и Олдис, да повторите това, което сте направили през деветдесет и четвърта.

Тя бръкна в джоба си, напипа никотиновата дъвка и я стисна, все едно можеше да й подейства само от докосване.

— Искам да ви попитам нещо, детектив.

— Каквото поискате.

— Защо тормозите Сали Танър?

Той извърна поглед.

— При убийство съпругата е първата….

— Не ми пробутвайте тези глупости — каза Алекс. — Това не е тъпа любовна драма. Това убийство е предумишлено, има предварителен сценарий. Извършителят му се опитва да създаде някакво извратено произведение на изкуството. Сали не беше такава. Не е такава — поправи се Алекс. — Моля ви. И без това страда достатъчно.