Уилл Лэвендер - Превъзходство

Ами ако бе станала грешка? Ако Олдис беше манипулирал вечерния курс, а сега ги манипулираше и за убийството на Майкъл Танър?

Не. Олдис беше невинен и този път. Той нямаше никаква вина, а някой в тази къща криеше отговорите, които можеха да отведат до убиеца на Майкъл.

Тръгна по тъмния коридор. Вторият етаж беше тих, чуваше се само приглушеният разговор на другите долу. „Тук ли е все пак? И има ли го изобщо?“

Мобилният й телефон завибрира.

— Да?

— Доктор Шипли? Обажда се детектив Блак.

„Открили са нещо!“

— Може ли да се срещнем в източната част на кампуса след двайсет минути? — попита Блак.

— Разбира се. Какво е станало?

— Нищо особено. Просто искам да ви покажа нещо, което според мен ще ви се стори интересно.

— Ще дойда. — И прекъсна връзката.

Продължи по коридора. „Отговорите“ , мислеше си. Имаше много причини да се върне в Джаспър, някои от тях всъщност егоистични.

Влезе в библиотеката и светна. Приближи се с благоговение към полиците. Фиск бе подредил книгите по хронология и течения. Дали ръкописът не бе скрит някъде тук?

Започна от Уилям Уърдсуърт и романтиците, Уитман и американската поезия, Хазлит и критиците, след това мина към модернистите. Тази полица беше по-празна, но въпреки това съдържаше разнообразна литература: Елиот, Опън, Паунд. Прокара пръсти по томовете, остави инстинктът й да я води.

„Къде си? Съществуваш ли?“

Продължи да оглежда рафтовете. Тук нямаше нищо. Абсолютно нищо. Бе прегледала целия етаж, бе проверила във всяка стая, а не беше по-близо до целта си. Ръкописът беше фарс, поредната спекулация…

Спря. Все още беше при модернистите и разглеждаше изследванията за Фолоус. Тук беше прочутият текст на Бенджамин Лок за „Спиралата“ и, разбира се, трудовете на Стайли Фиск за феминистичните възгледи на Фолоус. Както и двата тома на Олдис, които бе писал в затвора. Тя се взря в полиците, в подредбата на книгите. Системата, която бе забелязала преди малко, тук се чупеше. „Призракът“ на Олдис бе малко по-напред от другите и като че ли не беше толкова прашна.

Алекс посегна и я дръпна от полицата — и чу някакво тихо щракване. Идваше точно иззад томчето. Вгледа се по-внимателно в празното място. Зад книгата имаше отвор, вдлъбнатина в стената.

И във вдлъбнатината имаше сгънати листове

С разтуптяно сърце тя посегна към тях.

— Алекс? — Тя стреснато се извърна. — Какво правиш тук?

Беше Келър. Беше се облегнал на рамката на вратата с бира в ръка. Също както когато бяха студенти. При други обстоятелства коленете й щяха да се подгънат.

— Ъъъ… нищо. Просто разглеждам книгите на Фиск.

Той влезе и подметна:

— Луси Уигинс значи, а?

Алекс застана с гръб към полиците, с отчаяната надежда, че Келър няма да види тайника.

— Странна работа, нали?

— Изглежда ми по-различна на живо. — Отпи от бирата. — Гледах я в „От местопрестъплението: Маями“ преди няколко месеца. Потърсих информация за нея в интернет. Омъжена с деца, няколко пъти се е лекувала от зависимости. Обичайното. Чудя се дали знае, че и Франк е женен.

— Как би могла да не знае? — Алекс извъртя очи. — Изглеждат щастливи.

— Изглеждат

Той се приближи още повече, спря точно под лампата и попита:

— Тази вечер пак ще ходиш при Олдис, нали?

— Да. Но първо ще се срещна с детектива.

— Какво се надяваш да ти каже? Че знае кой е убил Майкъл? Че има всички отговори? Как би могъл да знае, Алекс?

— Олдис е по-умен от всички нас.

— Разбира се, че е по-умен. Но е и по-опасен.

Тя извърна поглед.

— Трябва да отида при него.

Келър стоеше и я гледаше.

— Трябва да отида пак, защото ако той има нещо общо с убийството, то значи всичко, което направихме в Айова, е било напълно безсмислено. Не го ли разбираш, Келър? Не схващаш ли?

Той задиша тежко. Беше зачервен от алкохола.

— Мелиса твърди, че Даниел не се е самоубил.

Нещо в нея се скъса.

— Какво искаш да кажеш?

— Поговорихме си. Каза ми, че понякога се чувала с Даниел. Веднъж отишла със семейството си до Манхатън и се видели. Прекарали заедно цял ден, запознал я с всичките си приятели полицаи.

— И?

— И бил добре, Алекс. Щастлив. Не приличал на човек, който се кани да си пръсне мозъка на предната седалка на служебната си кола.

Алекс се замисли. В стаята сякаш бе станало по-хладно, нощният студ пробиваше през стените. Отново се почувства, че я въртят хаотични сили, че я дърпат едновременно във всички посоки. Опря гръб на библиотеката.