Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Може ли да го видя?

Алекс изгледа някогашната си съперничка и през ума й премина една мисъл: „Няма да откриеш ръкописа. Не и преди мен“.

— Стайли си почива — каза личният асистент на Фиск от стълбите. — Ще се появи, когато всички пристигнат.

Мелиса кимна и в очите й този път блесна разочарование.

— Алекс, ще си поговорим повече, когато си разопаковам багажа.

— Разбира се.

Мелиса се обърна и последва пъргаво Матю нагоре по стълбите, метнала на рамо огромния си сак, който сякаш бе надут с помпа. Беше по-силна, отколкото изглеждаше. Докато гледаше след нея, Алекс се зачуди: „Възможно ли е Майкъл Танър да е убит от жена?“

Вторият човек пристигна само секунди по-късно. И не беше сам.

Франк Марсдън беше характерен актьор. Алекс го бе гледала в епизоди на „От местопрестъплението“ и „Морски детективи“ и в малки роли в пълнометражни филми. От време на време го разпознаваше в превъплъщения на биячи, а веднъж и на неразбрано ченге, което упражняваше насилие над заподозрени по време на разпит. Беше едър и рус, със стъкленосини очи. Прегърна здраво с една ръка Алекс, когато тя го пусна в къщата. Жената до него й хвърли подозрителен поглед и Алекс се отдръпна.

— Божичко, какво се случва с нас, Алекс? — попита той и дъхът му я опари. — „Пиян е“, осъзна Алекс.

— Де да знаех, Франк.

— Това е Луси Уигинс — каза той и посочи придружителката си. Жената пристъпи напред и протегна ръка. Алекс я пое. Беше хладно, вдървено и неловко здрависване. Луси Уигинс. Алекс си спомни, че е виждала името й в някакво списание. Неин студент непрекъснато разправяше каква страхотна актриса била. Но в този мрачен и мухлясал дом изглеждаше напълно незабележителна.

Беше с черно палто, тъмносин шал и очила, качени върху професионално направената й прическа. Вероятно от години не се бе носила толкова обикновено. Алекс видя как Луси се огледа и потръпна от мисълта, че трябва да прекара нощта в тази отвратителна стара къща.

Франк влезе във всекидневната, отиде до библиотеката в ъгъла и каза с гръб към Алекс:

— Говорих с Майкъл неотдавна.

Пулсът й се ускори.

— И какво ти каза той?

— Стори ми се, че е добре. Искаше просто да си поговорим. Каза, че било много лошо, дето не сме се събрали повече след онази отвратителна история с Хейдън. Че понякога си мислел за нас. Как всички сме се мразили по време на вечерния курс. — Млъкна, обърна се и я изгледа, сякаш искаше да проумее много добре следващите му думи. — Никога не съм таял никаква враждебност към Майкъл, Алекс. Трябва да ми повярваш. Останалите… те измислиха това между нас. Че сме си завиждали. Обичам… обичах Майкъл. Никога не съм му пожелавал нищо лошо, без значение какво разправят другите. — Наведе очи към пода. — Снимах в Канада, когато той се обади, нямах много време. Но сега… сега ми се ще…

Стисна очи и долепи длан до челото си. Луси пристъпи към него и го прегърна. „Заедно са отскоро — помисли си Алекс. — Току-що са се запознали“.

— Скъпа — каза Франк на Луси. — Скъпа, скъпа, скъпа. Ти не познаваш миналото ни. Не разбираш през какво преминах заедно с тези хора.

Алекс чакаше. Франк свали ръката си и й се усмихна смирено.

— Стаята ни?

— На горния етаж. Мелиса вече се качи.

Франк направи физиономия. Алекс не коментира. Навън мрачните следобедни облаци се разпръснаха и за първи път този ден просветна слънце. Сега вече видя колко е пиян. Луси буквално го подпираше, за да стои изправен.

— Ще се качим — каза той. — Да си починем, преди да започнем да организираме възпоменателната церемония.

— Разбира се.

Двамата тръгнаха, хванати за ръка. Когато стигнаха стълбището, той се обърна. В него бе настъпила внезапна промяна, беше се превърнал в актьор. Изиграно изражение, фалшива усмивка, никаква искрена емоция.

— Алекс?

— Да, Франк?

— Защо сме се събрали всички тук? Да не би, за да можеш да ни наблюдаваш?

Алекс замръзна. Погледна Луси; тя също очакваше отговор. Искаше някакво обяснение защо са я домъкнали тук. Алекс понечи да каже нещо, но Франк се засмя гръмогласно и от все сърце. След това тръгна нагоре по стъпалата, изкачваше ги едно по едно. Смехът му се превърна в ехо.

Алекс влезе в кухнята да дояде изстиналата супа и да изчака да пристигнат и останалите. След малко дойде Матю Оуен и без да я види, отиде до шкафовете, извади шишенце хапчета и изсипа няколко в шепата си. Тъй като не искаше да го стресне, тя тихо се покашля. Оуен се извърна, притиснал сърцето си с ръка.