Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Олдис никога не ме е харесвал — каза Кейн и се наведе към нея. Беше строен, в косата му вече имаше бели нишки, но все още имаше момчешко излъчване. Прочу се, след като издаде първия си роман, „Баркър на работа“, който се появи само две години след като завършиха колежа в Джаспър. След дванайсет книги и две холивудски екранизации — в една от които в малка роля се появяваше и техният стар приятел Франк Марсдън — кариерата му бе тръгнала надолу. Последните му романи бяха публикувани без много шум и направо с меки корици. На Алекс й се стори, че вижда упадък и в начина, по който се облича. Имаше сигнали за регрес дори в зелените му очи — бяха леко помръкнали от последния път, когато го бе видяла.

— Какво искаш да кажеш, Крисчън?

— Професорът… все се заяждаше с мен.

— Той си е такъв.

— Не — отвърна той рязко. — Не, Алекс. С мен се държеше по-лошо. Ти, Келър и другите бяхте неговите любимци. Неговите проекти. А аз бях просто досада. Дори към Даниел проявяваше повече уважение.

— Видях се с него тази сутрин — каза тя. — Не смята, че имаш нещо общо с това. — „Това не е съвсем вярно, нали?“ , помисли си и се изчерви от срам, че лъже.

Крисчън се изсмя. Зъбите му бяха пожълтели от никотин и тя си отбеляза наум да му поиска цигара по-късно; бе изпушила своите по пътя от къщата на Олдис.

— Живея на двайсет минути от университетското градче — каза той. — Понякога се засичаме с Олдис. Навън. Не ми говори. Държи се с мен все едно съм… призрак. Пък и заради миналото ни с Майкъл…

— Какво имаш предвид? Какво минало?

Той я погледна учудено, очите му сякаш казваха: „Нима не знаеш?“ .

— Играехме отново Играта — каза Крисчън.

Тя затаи дъх.

— Не ме гледай така, Алекс. Не беше нищо особено. Правехме го за развлечение. Майкъл ми се обади преди две години. Заговорихме се за разни неща. За книги, за моята и неговата работа, за промените в колежа. И, разбира се, за Даниел. Той ме попита дали ще се съглася да изнеса лекция пред студентите му. Разбира се, отказах му. След това излязохме да пийнем и той ми каза.

— Какво ти каза?

Крисчън се поколеба, но само за миг.

— Че всеки уикенд ходи до Бърлингтън. В щатския университет, а понякога и до „Дюмант“. Там още играели.

— И ти отиде с него.

— Разбира се, че отидох. Процедурата… е все още толкова опияняваща, Алекс. Води до пристрастяване. И двамата потънахме в нея, макар да бяха минали години от вечерния курс. Отново започнах да чета Фолоус, да се подготвям. Не съм извършил нищо престъпно. Но като събереш фактите накуп, като разгледаш уликите срещу мен, не е трудно да видиш как Олдис би могъл да предположи, че имам нещо общо с убийството на Майкъл. — Млъкна и пристъпи към нея. Сърцето на Алекс се разтуптя. „Един от тях го е извършил. Един от тях…“ — Не го слушай, Алекс — каза тихо Крисчън, гледаше я в очите. — Умолявам те. Каквото и да ти е казал Олдис тази сутрин…

— Нищо не ми е казал, Крисчън. Просто си поговорихме за старите приятели.

— … каквото и да ти е намекнал за нас, не бива да му вярваш. Не можеш да му имаш доверие.

Гледа я втренчено още няколко секунди, които й се сториха цяла вечност. Накрая се отдръпна и се усмихна криво. Вдигна очи към напукания таван, огледа мръсните прозорци и натежалите от прах пердета и въздъхна:

— Господи! Все едно сам влязох в капана.

Малко след като Крисчън се качи в стаята си, Алекс отвори на следващия — на първия мъж, когото бе обичала.

Носеше оранжев дъждобран и в очите му се четеше скръб. Беше все така едър, както го помнеше, як мъжага, стърчеше цяла глава над нея. Но очите му бяха най-привлекателното за нея: добри и мрачни, сиви като камък или страница от стара книга.

— Здравей, Келър — каза тя, а той пристъпи напред и я прегърна.

Просто стояха в коридора и мълчаха. Тя нямаше нищо против.

— Как е Сали? — попита Джейкъб Кедър.

— Как да е? Съсипана.

Пуснаха се, Алекс отиде и се облегна на библиотеката, а Кедър остана до вратата, гледаше я с ръце в джобовете. Бяха се видели на погребението на Даниел, разбира се, но тогава тя само му кимна отдалече. Спазваха дистанция по много причини, както нейни, така и негови. „Женен е — беше й казала Мелиса Лий. — Треньор по футбол и преподавател по английски в гимназия на около шейсет километра южно от Джаспър. Май още си падаш по него.“

Тогава Алекс не каза нищо.

— Брутално — каза Келър сега.

— Моля?

— Така казаха тази сутрин по новините. Че убийството на Майкъл Танър е било брутално. Пак говорят за университета „Дюмант“, Алекс. За вечерния курс. Възкресяват всичките онези минали неща.