Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Чарлз Ръдърфорд наистина е написал книга — продължи след малко Олдис. — Намерили са части от ръкописа в куфарчето му след неговата смърт. Но книгата е била доста странна и не е имала нищо общо с текстовете, с които се е прочул Фолоус. — Сведе поглед към масата пред себе си, прелисти записките си и извади един лист. — Или пък е имала?

Образът на професора изчезна от екрана, закрит от пожълтял документ, който бе вдигнал към камерата. Една опърпана страница, доста стара на пръв поглед, гънките я прорязваха като линиите на длан. Алекс прочете текста на нея: беше написан на пишеща машина. Имаше много подчертавания и поправки с посивял коректор. Приличаше на… „Колко странно“, помисли си тя. Беше статия от енциклопедия.

— Ръдърфорд е писал собствена енциклопедия? — попита едно момче от дъното. Беше Крисчън Кейн, слабият младеж с джинсовото яке. Кейн бе писателят на курса: пишеше къси разкази в стила на Стивън Кинг и ги публикуваше в литературното списание на колежа в Джаспър — „Гилдията“. Носеше се като френски бохем — рошав, с блузи с щампи „Оксфорд“ и цветни шалове. Разказите му бяха толкова зловещи и пълни с насилие, че мнозина се чудеха дали няма таен живот и дали не познава мрачните теми, за които пише, от времето, прекарано в гимназията в Делауер.

— Точно така, господин Кейн — отвърна Олдис. — Среща гибелта си малко след като започва този труд. Написва само няколко статии. Както виждате, все още е на буквата А. Но тази енциклопедия е много по-различна от онази на „Фънк и Уагнъл“, която продавал от врата на врата. Тази книга е… необикновена. По всичко личи, че е била посветена на самия Чарлз Ръдърфорд, на неговия живот, на това, което е постигнал, на хората, с които разговарял всеки ден, докато продавал стоката си. На пръв поглед има ясна граница между това аматьорско, взряно в пъпа си писание и творбите на Фолоус, които са истински лабиринти, пълни със загадки в самите загадки. Но когато изследователите навлезли по-дълбоко, видели, че енциклопедията на Ръдърфорд също е загадка.

— Какво имате предвид? — попита Майкъл Танър.

— По всичко личи, че Ръдърфорд е играел игра. Може би със самия себе си, но може и да не е така. Погледнете това.

Олдис вдигна друг лист, който много приличаше на първия. Хартията изглеждаше толкова стара и захабена, че на Алекс й се стори, че подушва застоялия мирис, който се носи от нея.

— Това е една от последните му статии, А, Албридж. Кратко описание на градче с това наименование. Албридж, Айова, население — две хиляди души. Забутано поселище, недалеч от мястото, където живее и работи Ръдърфорд. Странното обаче е, че когато погледнете картата на Айова…

— Градчето не съществува.

Отново беше Келър. Алекс осъзна колко е бърза мисълта му, как изпреварва всички от курса с отговорите си. Докато нейният досадно бавен ум работеше доста по-внимателно. Предпазливо. Улови се, че отново обръща очи към Келър с надеждата той да отвърне на погледа й.

— Албридж, Айова наистина е измислен град — каза Олдис. — Няма го на нито една карта от онова време и все още не се е появил. В своята „енциклопедична статия“ Ръдърфорд твърди, че е ходил там. Че е продал енциклопедии на няколко обитатели. Че е ял в малка закусвалня край градския площад. Но нищо от това не е вярно. И след като вече имаме тази информация, възниква по-големият въпрос.

Всички мълчаха и чакаха напрегнато. Нямаха търпение Олдис отново да заговори. Той ги водеше към нещо, приближаваше ги към връзката между Чарлз Ръдърфорд, мъртвеца, чиято снимка се появяваше на кориците на книгите, и самия Фолоус. Единственият звук в залата беше съскането на монитора.

— Защо? — попита Алекс.

Олдис я погледна разбиращо. Погледът му сякаш регистрираше всичко по пътя си, забелязваше и най-малката подробност. Това бяха очи на млад и очевидно красив мъж. После изведнъж те сякаш се препълниха с информация, като захарницата на майка й, която тя понякога пълнеше и част от кристалчетата падаха на масата. „Ето това е — помисли си Алекс. — Част от скритата същност на професора излиза наяве, излива се през екрана“ .

— Точно така, госпожице Шипли — каза той. — Въпросът е „Защо?“. Защо Чарлз Ръдърфорд е измислил малкото градче Албридж, Айова? Защо твърди, че е прекарал един ден там? Единственото обяснение е, че Ръдърфорд иска да изиграе някого. Че книгата му изобщо не е енциклопедия, а по-скоро…

— Роман? — предложи Сали Мичъл със сладкото си тихо гласче.