Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— На кого се обаждате?

Жената изглеждаше изплашена и отвърна смутено:

— На полицията.

Сам грабна слушалката от ръката й, при което жената отскочи назад и изпищя. Извика в слушалката:

— Запишете веднага следното. Казвам се доктор Саманта Райън. Аз съм съдебният патолог от болницата „Парк“. Свържете се със старши детектив Хариет Фармър и й кажете, че Джанет Оуен също е замесена в убийствата и че в момента се е отправила към Малкълм Първис… Да, да, тя знае адреса му. За бога, действайте по-бързо, кажете й, че ще се срещнем пред къщата. — Затръшна слушалката, извини се набързо на секретарката, която се бе отдалечила на безопасно разстояние, и изтича навън.

На Джанет й отне повече време, отколкото бе предполагала, за да стигне до къщата на Първис. По пътя правеха някакъв ремонт, а и таксито, което бе извикала по телефона, се забави доста. Плати на шофьора и пресече улицата към къщата, стиснала здраво черната си лекарска чанта в ръка. Не обърна никакво внимание на главния вход, а тръгна направо към задната врата. Изкачи няколкото стъпала до вратата на кухнята и почука. Не последва отговор. Натисна дръжката. Доволна, установи, че вратата не е заключена, и влезе вътре.

Тръгна бавно по коридора, като се ослушваше внимателно за някакви признаци, че жертвата й е в дома си. Стигна до телефона в антрето и изтръгна кабела му от стената, после се наведе и извади една спринцовка и бяло въженце от чантата си. Обикновено не използваше точно такова въже, това бе от щората в дневната им, но все едно, щеше да свърши работа, достатъчно здраво бе. Къщата изглеждаше пуста и почти изпразнена от мебели. Джанет бавно влезе в дневната. Впечатли се колко просторна и оригинално обзаведена бе и се възхити от вкуса на домакините. В този момент дочу някакви странни скърцащи звуци, нещо като прибягваща напред-назад мишка. Огледа се и реши, че шумът идва от старото бяло канапе, което изглеждаше напълно не на място на фона на останалите мебели в стаята. Върху страничната облегалка на канапето се виждаха да стърчат два крака по чорапи.

Джанет заобиколи бавно и безшумно откъм другия край на канапето. Пред нея лежеше Малкълм Първис. На ушите му имаше слушалки, чийто кабел бе включен в уокмена, закрепен на гърдите му. Първис изглеждаше заспал и това щеше да облекчи неимоверно задачата й. Пресегна се и заби иглата на спринцовката във врата му.

Ричард Оуен се превиваше на леглото и плачеше, скрил лице в дланите си, а Адамс го наблюдаваше откъм коридора пред килията. Трескавите им усилия да открият Сам и Джанет не бяха довели доникъде, въпреки че бяха изпратили съобщението до всички дежурни полицаи.

Фармър влезе в килията и седна на леглото до Оуен.

— Още едно убийство няма да я върне при живите, няма да промени абсолютно нищо.

Той продължаваше да притиска длани към лицето си.

— За нас ще промени. Така ще се постигне равновесие, ще можем отново да заживеем нормално.

— Може и да го възприемаш по този начин, но убийството няма да облекчи болката ти, нито ще ти върне Клер. То ще е напълно безсмислено.

Най-после Ричард вдигна глава и погледна Фармър.

— За нас смисълът свърши, когато Клер умря. Отмъщението не е нещо отрицателно, то е положително качество. То е единственото, което ни крепи и двамата. То е могъща сила. То ни помогна да постигнем неща, за които не сме и мечтали.

— Като убийства?

— Да, като убийства.

— Чия беше идеята?

— На Джанет. Винаги тя е била по-силната. Но не можеше да го извърши сама заради ръцете си, така че го направихме заедно, но тя държеше да присъства на убийствата.

— Кой измисли идеята за ритуалните убийства?

— Тя, беше страхотно хрумване. Открихме, че Бърд се е интересувал от тези истории и оттам тръгна всичко.

— А кой всъщност извърши същинското убийство?

— И двамата — споделено преживяване, както се казва.

— Затова ли беше примката?

— Да, само така можеше Джанет да ги убие, а и идеално пасваше на схемата с черната магия.

— И по тази причина ли използвахте опиати?

— Така нещата ставаха много по-лесно. Но те осъзнаваха какво им се случва. Бяха в съзнание до самия край. И ние се постарахме да разберат с какво са заслужили съдбата си.

В дъното на коридора иззвъня телефонът и дежурният веднага го вдигна. Изслуша някакво кратко съобщение, после тръшна слушалката и хукна към килията.

— Съобщение от доктор Райън, сър. Твърди, че Джанет Оуен ще се опита да убие Малкълм Първис. Казва, че ще ви чака пред къщата му.