Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Без да чака повече обяснения, Марша хукна към телефона.

Фармър и Адамс се отдалечаваха от килията, където току-що бяха оставили Оуен. Въпреки оптимизма на шефката му, той не бе доволен. Тя забеляза изражението му.

— Виж, ако има друг труп, ще го намерим рано или късно. Все едно, вече не можем да помогнем на нещастника. Освен това най-вероятно няма труп, сигурно се будалка с нас. Проклет психар!

— Не мисля, че има друг труп. Поне не още. Но ще има. Нещо не е наред.

— Докато той е прибран, няма опасност. А той няма да излезе скоро.

Двамата отидоха до дежурния в ареста и той подаде формулярите на Фармър. Тя попълни графите, отбеляза точното времетраене на разпита. Адамс се облегна на бюрото да я изчака. Изведнъж се раздвижи, грабна химикалката от ръката на Фармър и надраска няколко неразбираеми думи отпред на формуляра, после ги зачеркна и извика на дежурния да го последва. Двамата отидоха до килията на Оуен. Дежурният я отвори. Арестуваният лежеше на леглото със затворени очи и напълно спокоен. Адамс заговори:

— Извинете ме, сър, но допуснах малка грешка при попълване на формулярите. Ще бъдете ли така добър да я погледнете и да подпишете, че сте я видели и приели.

Оуен бавно се надигна и огледа формуляра. Фармър се доближи и загледа с интерес как Адамс му подава химикалката. Той се подписа, без да бърза, после върна на полицая химикалката и формуляра и отново се отпусна в леглото.

— Пишете с дясната ръка, нали, сър?

Без да отваря очи, Оуен отвърна:

— Както повечето хора, инспекторе. Това е добре известен факт.

— Може би, но нашият убиец е бил левичар. Разрезите на телата са били направени с лява ръка. Имате съучастник, нали? Кой е той? Кой е той, по дяволите?

Оуен отвори мързеливо очи, махна им с ръка да си ходят и пак ги затвори. Докато Адамс се чудеше какво да прави, по коридора се чу шум от бягащи стъпки. Появи се единият от двамата младши детективи в отдела и подаде на Фармър някаква бележка. Тя я прочете бързо и я подаде на Оуен.

— Жена ти е, нали? Джанет ти е партнирала в убийствата.

Оуен скочи на крака, погледна полицаите, изпълнили килията му, и започна да ръкопляска.

— Браво, господа, браво!

Фармър погледна Адамс.

— Къде е тя?

Том ужасено осъзна с кого е в момента съпругата на Оуен.

— Трябва да е с доктор Райън.

Арестуваният се усмихна.

— Сега вече знаете чие е третото тяло.

Той лъжеше, но реши, че така ще ги задържи настрани от Първис достатъчно дълго, за да успее Джанет да завърши общата им мисия.

Инспекторът се завъртя рязко и сграбчи яката на ризата на Оуен, изправи го на крака и го блъсна в стената на килията.

— Къде е тя, копеле? Къде, по дяволите, е тя?

— Закъсняхте! Закъсняхте твърде много. Досега всичко трябва да е свършило.

Адамс сви ръката си на юмрук и удари с всичка сила Оуен в корема, така че той политна и падна превит. Не го остави да лежи, а издърпа главата му нагоре за косата.

— Питам те за последен път. Къде е тя?

Дежурният полицай се доближи, за да дръпне инспектора настрани, но Фармър го спря и точно в този момент Оуен повърна върху панталона и обувките на Адамс.

Сам още чакаше отвън в колата. Погледна часовника си — чакаше Джанет от половин час и вече й писваше да слуша радиото. Опита се да телефонира на Марша, за да научи как напредва работата в лабораторията, но се оказа, че батерията на мобилния й телефон е изтощена, а в себе си нямаше зарядно устройство. Слезе от колата и тръгна към кабинета. Една приятна на вид жена на средна възраст седеше на бюрото в приемната.

— Извинете, търся доктор Оуен.

Жената й се усмихна.

— Страхувам се, че я изпуснахте. Тръгна си преди двайсетина минути.

Сам не можа да скрие изненадата си.

— Но аз я чакам в колата си точно отпред вече половин час. Щях да я видя, ако беше излязла.

— Тя мина през задния вход, каза, че трябва да свърши нещо спешно.

— Къде е кабинетът й?

Жената посочи синята врата в дъното на коридора.

— Ей там е, но не…

Преди тя да успее да завърши изречението си, Сам вече бе в кабинета. На масата бяха разхвърляни няколко шишенца тубарин, две от които — празни. Скрийнсейвърът на компютъра се бе включил и не се виждаше точно какъв документ е отворен. Сам побутна мишката и нужната информация се появи на екрана. Най-отгоре се виждаше едно име — Малкълм Първис, следвано от адреса му и всички подробности, които един убиец би искал да знае. Имаше дори и снимка на Първис. Сам го разпозна — беше го срещнала в моргата. Несъмнено останалите планирани жертви бяха в същия файл. Изтича навън към приемната. Жената там говореше с някого по телефона. Сам я изгледа ядосано.