Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Извинявай, Марша, бях в банята.

Гласът на приятелката й звучеше много развълнувано и Сам осъзна, че се е случило нещо.

— Отпечатъците, които намериха в колата на Първис, са били фалшифицирани.

— Какво? Сигурна ли си… Фармър знае ли… ще пуснат ли Бърд?

— Искат да направят повторна проверка, преди да кажат на полицията, но изглеждат убедени.

Мислите на Сам запрепускаха трескаво и връзката на Ричард Оуен с убийството отново изплува на преден план.

— Онази нишка, която мислехме, че е от сакото на Оуен, пазиш ли я още?

— Коя — от трупа на Джеймс или от трупа на Първис?

Сам се обърка.

— Каква нишка от трупа на Първис?

— Там също намерих нишки по въжето, с което е била удушена, и са същите като тези, намерени при Джеймс.

Усети как се ядосва на приятелката си.

— Но защо не си ми казала?

— Казах ти онзи ден, когато идва при мен. Попитах те как се оправя с отговорника от лабораторията.

Спомни си тази небрежно подхвърлена забележка и си даде сметка колко важна е била всъщност тя.

— Съвпадат ли със сакото на Оуен?

— Бяха същите като онези, които открихме при Джеймс. Предположих, че са от него. Реших, че пак не си е направил труда да облече предпазен костюм.

— Но при огледа на мястото, където бе открита Франсис Първис, той беше с предпазен костюм!

Сам пристигна в дома на Оуен рано, надявайки се да го свари още там. Нещо не бе наред, някакво съмнение не й даваше мира. Трябваше да вземе нишки от сакото му дори само за да отхвърли най-лошите си опасения. Не се виждаха колите нито на Ричард, нито на Джанет, но тя все пак почука силно на вратата. Изчака няколко минути, но не чу никакъв звук.

Заобиколи къщата и надникна през задните прозорци, но отново не забеляза признаци на живот. Явно нямаше да успее да вземе нишки от сакото на Оуен, но щеше да е глупаво да пропусне възможността да се огледа. Знаеше, че ако я хванат да наднича, ще се окаже в глупаво положение, но реши, че си струва риска.

Прекоси грижливо окосената ливада и доближи парника. Градината бе сред най-скучните и традиционни, които бе виждала. Беше с правоъгълна форма, с храсти и саксии по краищата. Оформена така, че да изисква минимум усилия като труд, но предлагаща и минимум удоволствие за очите. Парникът бе малък, насаден предимно с домати и почти нищо друго. Сам отново прекоси градината, този път за да стигне до гаража, и надникна през едно от малките прозорчета отстрани. Зает бе изцяло от закрита с тъмно покривало кола.

Сам усети как сърцето й се разтуптява по-ускорено. Досега бе запазила изненадващо спокойствие, тъй като не бе уверена, че подозренията й ще се потвърдят. Мина пред гаража, хвана дръжките на двойната врата и ги разтърси. Беше заключено и нямаше никакъв шанс тя да успее да влезе без допълнителни усилия и без да остави следи. Двете малки прозорчета на страничната стена също бяха затворени, така че тя заобиколи от другата, където имаше единична врата. Без особени надежди натисна дръжката и откри, противно на очакванията си, че е отключено. Вратата заяде за момент, тъй като се бе изметнала от влагата, но след това поддаде и се отвори широко, при което Сам загуби равновесие и политна.

Каквато и марка да бе колата под покривалото, със сигурност бе дълга. Отиде до предницата й, надигна брезента и видя, че е кафяв ягуар. Остана втренчена в него за миг, сякаш бе открила живо същество, чудейки се какви истории може да разкаже колата, ако попадне в ръцете на експертите от лабораторията. Полазиха я тръпки, защото си представи болката и ужаса на Марк Джеймс и Франсис Първис. Все още не искаше да повярва, че бъбривият и дружелюбен Оуен може да е хладнокръвен жесток убиец. Прогони тези си мисли и започна да оглежда колата. Единият калник бе леко изкривен и по цялата предница се виждаха дълбоки драскотини. Сам видя, че предната броня липсва. Изглеждаше, сякаш едната половина се е откачила насилствено, докато другата е била внимателно свалена. Плъзна ръка по гладката тъмна повърхност, търсейки място, където няма да си личи, ако изчегърта парченце боя. Накрая реши, че една драскотина повече едва ли ще се забележи, така че извади джобно ножче и малко пликче от чантата си и изстърга малко от боята. След това прибра ножчето и плика със стърготините в чантата си и намести покривалото. Вече почти не се съмняваше, че доктор Оуен е убиецът.

Затвори плътно вратата на гаража след себе си и тъкмо тръгна отстрани на къщата, когато го чу да вика: