Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Фармър вдигна поглед и очевидно се изненада от появата й.

— Мислех, че Тревър Стюърт е на повикване?

На Сам вече й писваше от този въпрос.

— Решили са, че този път нещата е редно да се свършат както трябва — заяви тя.

Фармър и Адамс се спогледаха, усещайки, че нещо не е наред. Сам се наведе над тялото, отвори медицинската си чанта и затършува из инструментите и шишенцата за диктофона си. Нямаше го. Сети се, че го бе използвала в болницата и го бе забравила на бюрото си. Извади бележника си, но не можа да намери химикалка. Смутено попита:

— Някой може ли да ми услужи с химикалка?

Фармър и Адамс си размениха развеселени погледи, после Том бръкна в джоба си и подаде на Сам химикалка.

— Да не забравиш да ми я върнеш — пошегува се той, — защото аз така се сдобих с нея.

Сам му благодари, но бе прекалено ядосана на самата себе си, за да се усмихне. Записа си часа и мястото на първоначалния оглед на трупа, както и списък на присъстващите. Сега вече започна да оглежда трупа — беше в ужасно състояние и тя не би могла да свърши кой знае какво по него на този етап. Оуен бе преценил положението правилно. Започна да си води бележки.

— Тялото е на бял мъж, вероятно около осемнайсет-двайсетгодишен. В доста напреднала фаза на разлагане, голо. Дясната ръка липсва…

Адамс се обади:

— Открихме я, кучето на клисаря я е отмъкнало.

— От лявата ръка липсват три пръста… — Тя погледна Адамс. — И за тях ли се е погрижило кучето?

— Не, съжалявам. Не открихме ордьовъра му.

— Половината ходило липсва и по ръцете и торса има повърхностни рани. Нараняванията по торса изглеждат не съвсем обичайни. Състоят се от два разреза — един вертикален и един хоризонтален, които се пресичат в долната част на корема, така че се получава нещо като обърнат наопаки кръст. — Въпреки че нараняванията я заинтригуваха, Сам знаеше, че не може да свърши почти нищо повече, докато не откарат тялото в моргата. — Около врата на жертвата има стегнато усукано въже. От лявата страна на врата има къса метална тръбичка, за която са закачени двата края на въжето. Очевидно тръбичката е използвана, за да се стегне въжето, образувайки примка.

Сам насочи вниманието си към Колин Фланъри, отговорника от лабораторията.

— Измерена ли е температурата на въздуха?

Колин работеше в лабораторията от толкова години, че прие този въпрос почти като обида, сякаш тя поставяше под въпрос професионалната му компетентност. Той кимна и Сам продължи:

— А вътре в гробницата?

Колин отново кимна.

— Ще трябва да се свържем с метеорологичната станция и да поискаме сведение за средните температури през последните няколко седмици.

Колин усещаше, че се дразни все повече. Това чувство не му харесваше, защото той държеше да излъчва спокойствие и увереност.

— Ние ще се погрижим за това, доктор Райън, не се безпокойте.

Сам не бе сигурна дали заради тона му, или заради това колко рязко й отговори той, но осъзна, че го е засегнала.

— Май се опитвам на краставичар краставици да продавам, а, Колин?

Той кимна леко, но не отговори. Сам отново насочи вниманието си към трупа. Червеите се бяха настанили навсякъде и тялото сякаш мърдаше заради постоянните им движения напред-назад под това, което бе останало от кожата. Една муха обикновено снася по триста яйца, а на този труп вече бяха кацали стотици мухи.

— Искам проби от червеите да се вземат още тук. Извикан ли е ентомолог?

— Опитваме да се свържем, но засега ни е трудно да открием някого.

— Ще възрази ли някой, ако аз взема няколко за проба?

Колин поклати глава:

— Ще ти донеса формалин.

Пробите щяха да бъдат важни, ако изобщо имаше шанс да се установи с някаква точност кога е настъпила смъртта. Противно на общоприетото мнение, установяването на часа на смъртта бе доста неточна наука и Сам щеше да се нуждае от всяко възможно свидетелство, дори и във формата на червеи и насекоми. Бръкна в чантата си и извади малко бурканче за проби. Издърпа няколко малки бели червея от тялото и ги пусна в буркана, след което го затвори и го подаде на един от полицаите от лабораторията.

Колин бързо се върна с втори буркан, в който имаше формалин. Наведе се и издърпа още няколко червея от тялото, после ги пусна в буркана, където те веднага потънаха на дъното. Сам извади термометър от чантата си, разтърси го и го пъхна в купчината червеи около врата на мъртвеца, за да установи температурата, при която се бяха развили червеите. Колкото по-ниска бе температурата, толкова по-бавно се размножаваха те, и обратно — колкото по-висока бе температурата, толкова по-бързо се умножаваха червеите. Дори и тази информация щеше да е от някаква полза.