Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Сега към нея се приближи Ричард Оуен. Изглеждаше от главата до петите като провинциален лекар с процъфтяваща практика, облечен с вълнен блейзър и зелени гумени ботуши, които, помисли си Сам, идеално му подхождаха. Основната работа на полицейския лекар бе, поне според Сам, да установи, че е настъпила смърт, и то без да се доближава прекалено до мъртвеца. Някои полицейски лекари се изживяваха като наследници на Шерлок Холмс и често излизаха извън рамките на задълженията си, а още по-дразнещо — извън границите на компетентността си. Оуен вече се бе научил, че като си има работа със Сам, е най-добре да свежда мненията и диагнозите си до минимум.

Тя се изненада и малко се раздразни като видя, че Оуен не е облечен с бял предпазен костюм, и се зачуди как е успял да се промъкне край отговорника от лабораторията, който обикновено бе много стриктен.

Оуен я поздрави полуусмихнат:

— Добър вечер, Сам. Значи успя да си проправиш път в тази лудница?

Сам кимна, после потърка между пръстите си края на сакото му.

— Хубаво сако, Ричард, много подходящо за случая.

Оуен погледна сакото си и го изтупа леко с пръсти.

— Харесва ли ти? Подарък ми е от госпожата. Трябва да демонстрирам благодарността си, нали?

— Можеше все пак да го покриеш с предпазен костюм. Това е първото нещо, на което уча студентите си.

Ричард остана невъзмутим.

— Не си струва усилието, доближих се само за няколко секунди.

Сам се опита да прикрие раздразнението си заради това нарушение на правилата, но не успя.

— Не си ли чувал приказката, че можеш да убиеш човек веднъж, а следите — хиляда пъти?

Оуен реши да смени темата.

— Не беше ли Тревър Стюърт днес на повикване?

— Беше, но не са успели да го открият. Сигурно си е пъхнал пейджъра под някое легло.

— Трябвало е да опитат в женските общежития на колежите, още от студент се задържа най-много там.

— Крайно време е и той да порасне. Както и да е, какво е положението?

— Бял мъж, осемнайсет-двайсетгодишен, мъртъв от няколко седмици според мен.

Сам го изслуша любезно, без да се задълбочава в думите му, тъй като предпочиташе сама да си създаде мнение за това, което щеше да види на местопрестъплението.

Оуен продължи:

— Църковният клисар го е намерил преди няколко часа, бил е удушен, въжето още е около врата му. В доста ужасяващо състояние е, имай предвид, животните са го открили преди нас.

— Някакви документи за самоличност?

— Не, нищо. Гол е и засега няма следи от дрехите му.

Сам обмисли чутото.

— Сексуален мотив?

— Не съм сигурен, а и ти си експертът, не аз. Аз съм обикновен полицейски лекар.

Сам знаеше, че му е известно мнението й за полицейските лекари и сега му се усмихна.

— Казах им, че могат да извадят трупа от гробницата, надявам се, не възразяваш. Вътре нямаше място да влезе и котка.

Колкото и да мразеше тялото да се мести, преди тя да е пристигнала, сега Сам се съгласи, че решението му е било правилно и че така ще й е по-лесно да се заеме с първоначалния оглед. Тя кимна:

— Правилно си постъпил. Сега най-добре да отида и да видя какво мога да направя. Благодаря за помощта.

Сам взе чантата си и като погледна за последно Оуен, не можа да се сдържи да му подметне още веднъж за нарушението на правилата:

— Дано неприятният мирис не се е пропил в сакото ти, Ричард, иначе Джанет ще се ядоса, нали? До скоро.

Сам се завъртя и тръгна по пътеката към средата на гробището, усмихната надменно.

Оуен я изчака да се отдалечи, след това сграбчи края на ревера си и го приближи към носа си. Премигна ядосано, защото Сам се оказа права: зловонният мирис на трупа се бе просмукал в сакото и сега щеше да се наложи да носи дрехата на химическо чистене. Пусна ревера си, поклати глава и тръгна към изхода.

Не бе трудно да се открие къде е трупът — ярките прожектори и струпаните хора ясно го подсказваха. Сам забеляза Фармър и Адамс, заобиколени от полицаи от лабораторията, да стоят край една гробница. Един от мъжете от лабораторията вече бе вътре в гробницата и вземаше различни проби, докато неколцина претърсваха околността, а друг правеше снимки. Всички изглеждаха премръзнали, а Фармър и Адамс пиеха димящо кафе от малки пластмасови чашки. Сам се отправи към тях двамата.

Докато вървеше, забеляза, че капакът на гробницата е махнат и лежи на три части върху мократа трева. Трупът бе положен до него в отворен чувал от моргата. Оуен бе прав: гробницата бе прекалено малка и Сам не би могла да извърши огледа вътре.