Найджел Маккрери - Непознати без лица

За голяма негова изненада Сид му даде отговор за по-малко от два часа. Обади му се вкъщи от уличен телефон. Той не обичаше да поема рискове.

— Научих нещо за надписа, който ми даде.

Последва пауза, сякаш чакаше Шармън да скочи и да закрещи от благодарност в слушалката. Но той не го направи, защото бе просто бизнес.

— Задигнат е при обир на Кингс Лин. Гадна работа, имало е и загинал.

— Продължавай, Сид. — Шармън усещаше нарастващо вълнение. — Не ме дръж в напрежение.

— Било е взлом в малко селце, Бриджфорд, но нещата се объркали. Собственикът се върнал посред нощ и хванал крадеца да тършува из чекмеджетата. Онзи го нападнал и го пребил. Човекът починал няколко дни по-късно.

— Подвели ли са някого под отговорност?

Последва пауза, докато Сид прочете данните пред себе си.

— Не, но подозират кой е извършителят.

— Кой?

Последва нова пауза, докато Буут обърне страницата.

— Някакъв скитник на име Алекс Джонсън, известен иначе като Спейд. Гадно копеле, в досието му са изброени почти всички престъпления, но най-вече прояви на насилие.

Шармън усещаше, че започва да нервничи.

— Ще дойда да взема листовете.

— Хич не си го и помисляй — засмя се Буут. — Ще се срещнем на паркинга на „Теско“ след тридесет минути и гледай да ми приготвиш голямо питие.

Стан знаеше, че има предвид сто лири.

— Там ще съм, Сид, но гледай и ти да дойдеш.

Точно се готвеше да затвори, когато Сид извика, че не е свършил.

— Детективът, който се занимава със случая, е Бил Флеминг. Може и да си струва да поговориш с него. Часовникът още ли е у теб?

— Не — излъга той, — беше унищожен при проверката на надписа.

После остави слушалката и тръгна към колата си. Спешно се нуждаеше от информацията на Буут.

След няколкото мига, в които всички осмислиха казаното, Сам продължи:

— Защо не сте признали пред никого досега?

Медоуз го изгледа подозрително, докато тя задаваше въпроса.

— Исках да запазя паметта й и репутацията на Джон. Току-що стана министър в кабинета.

Сам кимна.

— Зная. Но репутацията му със сигурност не струва колкото живота ви. Все пак нали вината не е негова.

Уорд се усмихна и запали трета цигара.

— Обществеността не го възприема точно така. Възрастен мъж, чиято по-млада съпруга му слага рога. „Няма по-голям глупак от стария глупак.“ Нали знаете какво ще си кажат. А Джон струва повече от това.

Сам му съчувстваше, но не бе удовлетворена.

— Тогава защо изобщо сте имали връзка?

— Бяхме привлечени един от друг — сви рамене той. — Нищо особено. Не сме възнамерявали да избягаме заедно. Просто в онзи момент ни се струваше оправдано и бяхме много внимателни. Но нямаше да продължи много дълго.

— Кога я видяхте за последен път?

Той се поколеба за момент, като с поглед поиска от адвоката разрешение да говори, а после реши сам.

— В нощта, когато бе убита.

Медоуз се намести неудобно на стола си, ставаше много заплетено.

— Защо тогава? — продължи разпита Сам.

— Джон бе на някакво парти на Камарата на общините. Роджър — работникът, почиваше тази нощ, май беше в Лондон, затова къщата бе на наше разположение. Беше хубаво.

Медоуз се намеси внезапно, тъй като се чувстваше малко пренебрегнат и недоволен от развоя на събитията.

— Вързахте ли я, преди да правите секс?

Уорд го изгледа кръвнишки.

— Ако пак ме прекъснете, ще спра.

Сам се обърна и вдигна ръка, за да накара инспектора да замълчи, преди да съсипе всичко. Обърна се отново към Уорд, който все още изглеждаше раздразнен от намесата на Медоуз.

— Правихте ли секс?

Той кимна, преди погледът му да мине край нея и да спре на Дик.

— И си беше нормално и старомодно, без никакви екстри.

Инспекторът го изгледа безучастно, без други забележки.

— В нея ли свършихте?

Уорд взе четвърта цигара и започна да я пали. Впил очи в пакета на масата, той отвърна:

— Да, и не веднъж.

Сам знаеше, че въпросът е труден, но трябваше да го зададе.

— Това не беше ли малко опасно?

— Защо? — изгледа я подозрително той.

— Не се ли придържахте към безопасния секс?

— Тя вземаше хапчета, а никой от нас не смяташе, че представляваме заплаха един за друг. А и без презерватив е по-хубаво.

— Мислех, че господин Кларк се е надявал да имат деца.

— Така беше — сви рамене той. — И тя искаше да му роди деца, но не толкова скоро. Както казах, връзката ни не беше трайна.

— По кое време си тръгнахте?

— Около полунощ.

— В какво състояние беше тя, когато я оставихте?