Ю Несбьо: Кръв по снега

Нямам представа дали Мария е вземала нещо, докато е движила с този тип, нито дали и тя като мен търси на кого да робува, но при всички случаи тя вече, изглежда, се бе взела в ръце. Намери си работа в една бакалия. От време на време се отбивах там да проверя дали всичко е наред — да не би оня наркоман да цъфне отнякъде и пак да я повлече към дъното. Естествено, внимавах тя да не ме види. Спотайвах се в мрака отвън и надничах крадешком през витрината. Виждах я как седи зад касата, въвежда цените на стоките и жестикулира, за да се разбере с колегите си, ако я попитат нещо. Всички изпитваме потребност да се доближим до идеала, въплътен в нашите родители. Нямам представа дали баща ми е притежавал някакви особени качества, достойни да служат за пример, но виж, майка ми, беше друго нещо. Грижеше се повече за другите, отколкото за себе си. Сигурно затова я възприемах като своеобразен идеал. Знам ли… И бездруго нямах за какво толкова да харча кинтите, припечелени при Хофман. Защо да не поделя хубавите си карти с момиче, на което се е паднала толкова слаба ръка?

И така, да обобщя: не умея да шофирам дискретно, мек съм като памук, бързо хлътвам, лесно ми пада пердето и съм пълна скръб в сметките. Попрочел съм това-онова, но знанията ми са много оскъдни — и то все в непрактични области. И пиша по-бавно, отколкото растат сталактитите.

За какво тогава, дявол го взел, човек от сорта на Даниел Хофман може да използва некадърник като мен?

Вероятно вече и сами сте се досетили за отговора: за мокри поръчки.

От мен не се иска да шофирам — пречуквам хора, общо взето изпросили си го, и не ми се налага да извършвам сложни изчисления.

Изведнъж обаче се изправих пред един въпрос с повишена трудност.

Всъщност той отдавна се въртеше в подсъзнанието ми: кога информацията, която си натрупал за аферите на шефа си, започва да го тревожи; кога започва да му минава през ума да поръча извършителя на мокри поръчки. Както постъпва онзи паяк, черната вдовица, нали? Не съм подробно запознат с арахнологията — така ли се наричаше? — но доколкото съм чел, женската от тази порода била много по-едра от мъжкия и след края на половия акт, когато вече той не й трябвал, го изяждала. В „Царството на животните, четвърти том: Насекоми и паяци“ в Дайхманската библиотека има снимка, онагледяваща как от половия орган на женската черна вдовица виси откъснатият педипалп на мъжкия. Педипалп се нарича пенисът при паякообразните. На същата снимка се вижда и кървавочервеният знак с форма на пясъчен часовник върху коремчето на женската. Един вид, часовникът тиктака, жалък, дребен, загорял паяко. Имай предвид, че няма да те пуснат за дълго. Знай колко време ти е отредено. А после — дим да те няма, ранен или невредим, гледай само да отървеш кожата.

Така виждах аз нещата. Прави каквото трябва, но спазвай безопасна дистанция.

Затова и новата поръчка на Хофман никак не ми хареса.

Възложи ми да очистя жена му.

— Погрижи се да прилича на взлом с цел грабеж, Улав.

— Защо? — попитах.

— Защото трябва да прикрием каква е истинската причина за убийството. Полицаите винаги адски се впрягат, ако жертвата е мирен гражданин. И започват да се престарават в разследването. А открият ли мъртва жена, която е кръшкала, заподозрян номер едно е съпругът. В деветдесет процента от случаите — напълно основателно, разбира се.

— В седемдесет и четири процента от случаите, сър.

— Моля?

— Някъде ми попадна точна статистика по въпроса, сър.

В Норвегия не е общоприето да използваме обръщението „сър“ — дори да общуваме с важна клечка. Към кралското семейство, например, се обръщаме с Ваше Кралско Величество/Височество. Даниел Хофман вероятно би предпочел да се обръщам към него като към кралска особа. Титлата „сър“ той внесе от Англия заедно с кожени мебели, етажерки от червен махагон и книгите с кожени подвързии и стари, пожълтели, нечетени страници, навярно част от английската класика. Всъщност нямам представа така ли е, защото съм чувал само за най-известните британски писатели: Дикенс, Броите, Остин. Така или иначе, мъртвите писатели изсушаваха въздуха в кабинета му до степен часове след посещенията ми при него да продължавам да кашлям и да храча целулоза, стрита на прах. Не знам с какво точно Англия бе пленила ума на Хофман, но знам, че е прекарал там няколко семестъра и се е прибрал с куфар, натъпкан с туидени костюми, амбиции и маниерни фрази на оксфордски английски, произнасяни с норвежки акцент. Хофман се бе върнал без диплома, но с важното прозрение, че парите диктуват всичко. Затова, за да завъртиш успешен бизнес, трябва да заложиш на бранш с минимална конкуренция. По това време такъв бранш в Осло е бил пазарът на платената любов. И Даниел Хофман проумял, че в търговска сфера, движена от мошеници, идиоти и аматьори, дори посредствен играч има шанс да се издигне до кралския престол: стига да притежава нужната морална гъвкавост, необходима, за да набира млади жени и да ги склонява да проституират. След известен пробен период Даниел Хофман преценил, че е достатъчно гъвкав в морално отношение. Няколко години по-късно разширил дейността си и стъпил и на пазара на хероин, вече със самочувствието на успял бизнесмен. А понеже по това време пазара на хероин в Осло движели хора, не просто мошеници, идиоти и аматьори, а отгоре на това и наркомани, пък и Хофман нямал скрупули да завлича млади хора в ада на зависимостта, и това търговско начинание се увенчало с успех. Към днешна дата Хофман имаше един-единствен проблем и той се наричаше Рибаря. Рибаря беше негов конкурент, сравнително ново действащо лице на пазара на хероин, и, оказа се, съвсем не глупав. В Осло имаше предостатъчно клиенти и за двамата, но въпреки това те не жалеха средства в опитите да се изтребят взаимно. Защо? Ами защо… Вероятно защото нито Хофман, нито Рибаря притежаваха таланта да падат по гръб. А положението става особено напечено, когато хора, изживяващи се като върховни властници и крале, открият, че са рогоносци. Според мен типове от рода на Хофман биха живели по-добре и по-просто, ако можеха да си затварят очите или поне да прощават на жените си за някоя и друга любовна авантюра.