Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

Съобщих му за подаръка, който оставих заровен под онова дърво. Отвърна, че обича подаръци.

В четири сутринта спряхме на алеята за коли пред мотела „Холистър“. Натиснахме звънеца на главната сграда и някой запали лампа. Когато вратата най-сетне се отвори, Поп стоеше на прага по халат и нощна шапчица. Разтърка очи и ни изгледа за миг, а безупречните му изкуствени зъби грейнаха.

— По дяволите, виж ти, Холмс и Уотсън! — възкликна той. — Заповядайте!

И двамата куцахме като Йода. Настани ни на канапето и се втренчи в нас, сякаш сме духове, появили се от вълшебната лампа на Аладин. Отвърнахме на погледа му, още напрегнати от пътуването, опиянени от мястото и от тишината на нощта.

Поп излезе от стаята, след няколко минути отново се появи с кръгъл дървен поднос с четири керамични чаши, от които се виеше пара от чай с дъх на мандарина. И Мона влезе в стаята с дълъг син халат и по чехли, а лицето й бе сбръчкано от съня. Не каза нищо, просто седна на крайчеца на фотьойла на Поп.

Той бутна назад шапчицата си.

При все че бе убийствено късно или дяволски рано, трябваше да разкажем историята. Джини и аз я сглобихме част по част, заради тях и заради себе си. Поп и Мона слушаха с интерес, неговата глава бе килната на една страна, а нейната коса свободно се спускаше по реверите й. От време на време Поп викваше:

— И после какво?

Или:

— Мътните го взели!

Птиче чуруликане възвестяваше зората, когато свършихме.

Извадих Кинжала на Медичите и го подадох на Поп. Постави го на дланта си, любувайки се на красотата му. Предаде го на Мона, която го вдигна на светлината и го завъртя, докато не заблестя с цялото си великолепие.

И четиримата мълчаливо се любувахме на красотата на шедьовъра на Леонардо. Когато Мона ми върна кинжала, топлината на ръцете й се беше запазила по тайнствената сплав.

— Какво ще правиш с него, Реб? — попита Поп.

Сякаш ме обгърна плащът на някаква силна печал. Този плащ ме обвиваше от онази трагична нощ на осемдесета — той едновременно ме топлеше и ме караше да чувствам студ като в гробница.

Джини протегна ръка и докосна коляното ми и плащът изчезна. Вече не го усещах.

— Кинжалът принадлежи на Националната галерия — отговорих тихо — заедно с Кръговете на истината.

Поседяхме още няколко безценни минути, опиянени от величието и трагедията — странната симетрия на обстоятелствата, които ни бяха сближили.

Хвърлих бегъл поглед към Джини. Погледна ме, задържа погледа ми, без да извръща очи. После обгърна лицето ми в дланите си и нежно ме целуна, без да се срамува, а от гърдите й се изтръгна нисък звук, като от неопитомен звяр. Бе най-разтърсващата, разрушителна, съзидателна и разгорещяваща сърцето целувка на земята.

Бях червен като домат, когато Поп запя:

— Целувката, пораждаща мечти…

Отворих очи и видях, че с Мона се държат за ръце.

Накрая Поп заяви:

— Е, ако ви е домиляло за „Същото време“ и „Догодина“, можете да ги получите — само дето „Същото време“ още не е ремонтирана.

Джини задъхано го увери:

— И „Догодина“ ще свърши работа.

Леко подръпнах мекото на ухото си.

— Дяволите да го вземат! — изкикоти се Поп. — Май е точно така.

Джиневра де Бенчи — италианска аристократка от XV век, чийто портрет, творба на Леонардо, се пази в Националната художествена галерия във Вашингтон. — Б.пр.

През 90-те години на XIX век милионери като Хенри Фрик, Андрю Мелън и Хари Уайднър закупуват художествени шедьоври и създават експозиции, съперничещи на колекциите на европейските галерии. — Б.пр.

Кодекс Арундел, както самият Леонардо го нарича, е сборник от разнообразни, несвързани помежду си бележки, преди всичко технически чертежи и описания. — Б.пр.

Шейн — уестърн на „Парамаунт“ от 1953 на режисьора Джордж Стивънс по романа на Джак Шефър, в който храбър гънмен с цената на живота си защитава заселниците. — Б.пр.

Дъмбо — летящо слонче, анимационен герой от едноименен филм на Уолт Дисни. — Б.пр.

Лорен Бакол — участвала в „Казабланка“ (1942) и „Да имаш и да нямаш“ (1944) с Хъмфри Богарт. — Б.пр.

Кийстоунските ченгета — комична поредица неми филми на Марк Сенет. — Б.пр.

Елитен колеж в Покипси, Ню Йорк. — Б.пр.

Франц Хале (1580–1666) — фламандски художник; Джон Сингър Сарджънт (1856–1925) — американски художник портретист. — Б.пр.