Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

Готвех се да пропълзя покрай отдушника към вагона на Крел, когато петима мъже изпълзяха като мравки от изхода на предната му платформа.

Измъкнах джакхамъра, прилепих се към покрива и натиснах спусъка. Силата на отката изби пушката от ръцете ми и я запокити далеч, а един от онези избухна като фойерверк.

Извадих единия зиг зауер, на който със сигурност можех да разчитам, свалих предпазителя и ги обсипах с куршуми, докато не изпразних пълнителя. Чух викове на фона на влаковия тътен, после секнаха, което ми даде лъч надежда, но дълъг откос се заби в отдушника и го разби на парчета.

Вкопчих се в страничната рейка. Измъкнах минито от ръкава си и отчаяно натиснах бутона за автоматична стрелба, докато следващият автоматичен откос видя сметката на останалата част от вентилационното съоръжение.

Изстрелях миниатюрните заряди към двамата останали мъже. Частица от секундата по-късно заизбухваха мънички експлозии, като че някой приготвяше пуканки. Бавно надигнах глава. Истинска касапница.

Прибрах пистолета в калъфа под мишницата; нагорещеният метал опари кожата ми. Пропълзях като паяк над ръба на покрива и скочих върху труповете. Извадих втория зиг зауер, блъснах вратата и влязох снишен. Не се мяркаше никой.

— Джини! — извиках, докато претърсвах вагона.

— Реб! — изкрещя в отговор тя от задната платформа.

Изскочих от водещата към нея врата. Теци бе застанал в ъгъла зад Джини, притиснал към гърлото й Кинжала на Медичите, а неговият „Глок 17“ бе насочен към сърцето й. На половин метър от тях Вернер Крел се бе облегнал на парапета, пот обливаше лицето му, а подивелите му очи се стрелкаха във всички посоки. Хийт не се виждаше.

— Асо… ти все се появяваш изневиделица — каза Ноло. — Запознай се с хер Крел.

Гърдите ми се надигаха и спадаха, дъхът ми дереше като с пила възпаленото ми от пушека гърло. Не откъсвах поглед от очите на Джини. Вятърът замяташе косите й върху ужасеното й лице.

Ноло кимна към пистолета ми.

— Свали го.

Оставих го на пода на платформата, а мислите ми препускаха.

— Изритай го — заповяда Теци.

Пратих го към зиналата клисура.

— Къде е Хийт?

— Отиде да се поразходи — ухили се Теци. — Изпусна цялата канонада.

Крел събра ръце като за молитва и вдигна поглед.

— Ако имаше рай, гнилият плод щеше да отлети към небето, вместо да падне на земята, да изгние и да стане на тор. Виждате ли, законът на Нютон за гравитацията е божа заповед за падащите отвесно души на плодове или хора. А моите бомби… ще приютят техните души. Всяка от тях ще е осветена с кръв от Кинжала на Медичите. — Озари ме с маниакална усмивка.

Обзе ме кипяща ярост.

— Вие сте напълно луд — процедих през зъби.

— Времето за приказки свърши, момчета — намеси се Теци.

Крел изкудкудяка.

— Ах, време! Време, време, време. Колко е часът, между другото?

— По-късно, отколкото допускате — отговори Ноло.

Усмивката помръкна по лицето на Крел.

— Не е вярно — озъби се той. — Точно толкова е, колкото си мисля! Ти каза: „Времето е като пустинята“. Това е моето време. Аз съм Божия камила и единственото ви задължение е да пълните гърбицата ми. Сега кинжалът е мой и пустинята ми принадлежи. Така че направи необходимото — нареди той и махна с ръка към мен. — Предстои ми да творя история.

Настръхнах.

— Вернер — подхвана кротко Ноло, почти с благоговение — историята те приветства.

Обърна пистолета си към Крел и го простреля между очите. Изстрелът го прати зад парапета и той полетя. Джини изпищя, когато бруклинчанинът насочи димящото си дуло пак към мен.

— Ще ми липсват цитатите му — заяви той.

— Току-що уби Вернер Крел — заговорих с усилие. — Кога го реши? Наистина съм любопитен.

Никакъв отговор.

Опитах отново:

— Никога не си се интересувал от сплавта, нали? Нито за сделката на Крел със Сун Та Ки. Какво сте намислили с Хийт?

— Зависи по кое време, Подпалвачо.

— Изнудвал си бащата на Хийт още в добрата стара Англия.

За секунда сякаш се изненада, после му стана забавно.

— Съобщил си му за връзката ви и си заплашил, че ще разпространиш новината.

Ноло отново се изсмя.

— Как се сети? На Джак и през ум не му мина.

— Но не ти се понрави, когато Крел и Та Ки се сдушиха.

— Подпалвачо, приличам ли ти на човек, който другарува с возещи се в рикши типове? Когато Вернер се свърза с Та Ки, реших, че песента му е изпята. Виждаш ли, аз съм истински волен дух. Свободата — ето кое задоволява апетита ми. Вернер беше нещо друго. Прекалено дълго се бе щурал из царството на собствените си ужаси. Гледай какво изречение спретнах! Трябва да си го запиша. Сателити, бомби, кой го е грижа? Пак ще се радвам на плътния аромат на свежия въздух.