Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

— И това какво общо има с мен? — попитах аз.

— Има и друго — добави той. — Джак е болен от СПИН.

— СПИН — повторих, представяйки си мършавото лице на Хийт, когато в болницата в Биг Беър спомена, че на драго сърце би приел няколко от килограмите на шерифа. Хийт е бил обречен.

— И отскоро пак се срещаше с Ноло Теци — сериозно продължи Бекет.

Очите му стрелнаха Мобрайт, после мен.

— Изказах негодуванието си в дома му.

— И?

Бекет изкриви лице.

— Хийт измъкна някакъв пулверизатор от бюрото си и… Последните му думи, които чух бяха: „Който мрази, печели“.

— После какво?

— Няколко часа по-късно Мобрайт ме намери в колата ми. Уведоми ме, че ме обвиняват в открадване на информация с намерение да я продам на противниците ни. Бе направено копие на файл от компютър, до който имахме достъп само аз и шефът ми. Спомних си деня, в който оставих Джак сам в кабинета ми за няколко минути. Нямаше как да се защитя. Наложи ми се да бягам, за да не ме ликвидира организацията преди самият аз да си отмъстя. Единственият ми съюзник бе Тим.

— За това ли е всичко? — изплюх аз. — Заради някакъв си файл?

— Чувал ли сте за Системата за пасивно последователно локализиране? — попита Бекет.

Спомних си първата ни среща с Хийт в Милано.

— Знам какво е СППЛ — отговорих нервно. — Какво имаше в този проклет файл?

Лицето на Бекет почервеня.

— Проклетият файл е самото уравнение, Реб. Уравнение за контраудар по електронен път, което позволява на самолетите и системите оръжия да се видоизменят така, че да не нарушават вълновия обхват, на който работи СППЛ. Ако Хийт го продаде на Сун Та Ки чрез Вернер Крел, Тайван ще диктува политиката между Америка и Китай.

Чак сега разбрах какъв водовъртеж е засмукал Джини и мен.

Мобрайт изпъшка. Бекет коленичи до него, за да му помогне.

— След като минах в нелегалност — продължи той — Джак прие на работа Тим, който действаше като мой шпионин. Продължи да следи Хийт и научи, че Крел сам се е насадил — определил невъзможна дата за доставка на оръжията за Сун Та Ки, обещавайки му ракети, които ще са абсолютно безполезни, ако не са поставени в свръхлеки гилзи, способни да устоят на изключително високите температури при шеметното им обратно навлизане в атмосферата. Не съществува такъв материал, но Крел е убеден, че има — откритата преди петстотин години сплав от…

— Леонардо — довърших аз.

— Послужихте ми като средство да се добера до Хийт, преди да предаде диска на Крел — обясни Бекет. — Хрумна ми да ви използвам, за да го поразмърдате.

— Дошло ви е наум да използвате мен! — кипнах аз. — Да раздвижа този умопобъркан.

— И на двамата ни дойде много, Реб. Но нямах друг избор.

— Значи се престорихте на Гриър, куриера. Осакатеният старец…

— Умеем да бъдем такива, каквито е нужно — прозаично отбеляза Бекет.

— Умирахте в приюта… Медицинската сестра ме уведоми, че сте мъртъв.

Бекет се изправи.

— Доколкото си спомням, препоръчах й да използва думите „не е сред нас“. Вижте, нямаме много време. — Обърна се към Мобрайт. — Кажете ми какво знаете.

Мобрайт събра сили.

— Реб откри кинжала в пода — започна той — но Теци се появи по-рано, отколкото му бях наредил, и го отмъкна, проваляйки плана ти да пристигнеш пръв. Отправиха се към частния вагон на Крел. Не ми оставиха никакви подробности. Очакваха, че ще отида заедно с Джоко и Лон.

— Длъжни сме да намерим тоя влак — заговорих с надигащо се безпокойство и ярост. — Джини е с тях.

До вратата лежаха мъртви кардинал Лоро и Елвърсън. Джоко бе проснат неподвижно, а под него локвата кръв се уголемяваше. Точно тогава Лон простена. Смятах и него за убит.

— Какво… — измънка той.

Ценни секунди изтичаха от живота на Джини. Вдигнах бормашината и се приближих до главореза, коленичих и натиснах спусъка. Свределът оглушително зави. Доближавайки го на сантиметър от рамото на Лон, попитах:

— Къде е дворецът на колела?

Очите му се проясниха.

— Я се разкарай, Подпалвачо!

— Държа ми главата, докато Ноло прогаряше инициала си на врата ми. Ще ми хареса повече, отколкото на теб. — Увеличих броя на оборотите.

— Добре, добре — изохка той. — Пътува към Цюрих.

— На кой влак е прикачен?

— IC382.

— Къде спира в Италия? — Намалих наполовина разстоянието между свредела и рамото му.

— В Милано, мисля — изфъфли той, дърпайки се колкото може по-далеч от острието.

— Крел във влака ли е?

— Разбира се.

— А Антония?