Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

Елвърсън се хвърли към Лон, но закъсня с една секунда. Джоко стреля. С периферното си зрение видях Елвърсън да се свлича на земята. С ножично движение подсякох краката на Джоко и той падна възнак. Хванах го през кръста и го преметнах върху себе си, когато нов изстрел разцепи въздуха.

Почувствах инерцията на попадението с цялото си тяло; той потрепери, после се отпусна. Сграбчих пистолета му, прицелих се както ми падне в Лон, изхрачих три куршума един след друг и трите пъти не улучих. Мобрайт се спусна към Лон. Мобрайт срещу Лон? Защо?

Ненадейно иззад мен проехтяха два изстрела. Докато се обръщах да видя стрелеца, Мобрайт изскубна пистолета на Лон и приклекна. Отчаяно стрелях два пъти по него, без да го засегна заради барутния дим и от припряност.

— Не, Реб — изкрещя Мобрайт, втурвайки се за прикритие зад едно дъбово писалище.

На четири крачки от себе си забелязах бормашината. Грабнах тежкия инструмент, в това време някакъв глас извика зад мен:

— Погнал си не на когото трябва, Реб.

Вече набрал инерция, с все сили запокитих бормашината по Мобрайт. Точно когато стигна до бюрото, инструментът го застигна и го удари отстрани, лишавайки го от въздух.

— Спри! — извика някой.

Завъртях се по посока на звука, напълно объркан. До високата врата стоеше някой, когото бегло познавах, с димящ пистолет, нехайно отпуснат към пода. Той бе застрелял Лон.

Пусна пистолета на земята и вдигна ръце.

— Не стреляйте, Реб. Моля ви, не стреляйте. — Обърна се към Мобрайт. — Добре ли сте, Тимъти?

— Не — изпъшка Мобрайт.

— Кой, по дяволите, сте вие?

Бързо тръгна към мен с все още вдигнати ръце. Спря на метър и отговори:

— Познавате ме като Хенри Гриър — куриера.

— Гриър ли? — Лентата в мозъка ми бясно се завъртя назад. Видях лицето на съсухрения умиращ старец във „Върбите“, чух дрезгавия му глас. Човекът пред мен бе към шестдесет, напълно побелял, слаб и с ясен поглед. Но Гриър бе умрял в старческия дом. — Гриър? — повторих аз.

— Да — изграчи онзи. — Хенри Гриър. — Изкашля се. — Но истинското ми име е Арлън Бекет.

Сякаш ме удариха с мокър парцал.

— Арлън Бекет току-що си тръгна заедно с Теци.

— Нищо подобно. Бекет току-що пристигна, понеже това съм аз.

Събитията се развиваха прекалено бързо.

— Тук всички са проклети лъжци! — викнах. — Исусе, ако вие сте Бекет, тогава той…

— Името му е Джак Хийт — простена Мобрайт. — Инспектор Бекет му беше шеф. Използваше името му пред вас поради някакви негови си причини.

Без да откъсвам очи от новия Бекет, възразих:

— Допускаш, че ти вярвам ли, Мобрайт? Преди минута ми скочи. Готвеше се да ме застреляш.

— Нищо подобно. Ти се опита да застреляш мен! За бога, Реб! Инспекторът ти извика, че нападаш не когото трябва. Май си ми счупил ребрата. И то след като гръмнах заради теб онзи червенокос германец в Мендосино.

— Какво?

Отчаяно се мъчех да смеля неоспоримите факти. Бяхме аз, Джини и Арчи. Сигурен бях, че той стреля от гората в Мендосино. Потвърди, че е бил той, когато го попитах в болницата.

— Спасих ти живота в Мендосино — изохка Мобрайт. — Свалих го секунда преди да те надупчи.

— Какво, мътните го взели, става тук?

— Дайте ми две минути, да ви обясня — заговори Бекет.

— Нека бъде една. Говорете бързо.

Човекът си пое дъх.

— Срещнах Хийт в Оксфорд като стипендиант. Изчакваше благоприятен момент, за да оглави семейната империя. Сприятелихме се. Една нощ след много изпито бренди ми призна, че имал хомосексуална връзка, което нито баща му, нито тогавашното британско виеше общество би приело. Накара ме да се закълна да не казвам на никого.

— И какво?

— След като завършихме, се върнах в Щатите и постъпих в Централното разузнавателно управление. Не след дълго Хийт ме потърси, направо бе обезумял. Крещеше, че баща му разкрил тайната му и го лишил от всякакво наследство. Обвини ме, че съм нарушил клетвата си. Уверих го в честността си и предложих да му помогна.

Уредих преселването му в Щатите. После по негова молба го препоръчах в организацията. Както господин Мобрайт изтъкна, Хийт се изкачи в йерархията и бе на едно стъпало под мен, когато и двамата заработихме за „Гибралтар“. Докато разследвахме участието на Ноло Теци в бандата на Крел, установих, че преди години Теци е бил замесен в изнудване. Една от жертвите бил бащата на Джак Хийт.

— Да не би да твърдите, че студентската любов на Хийт е бил Ноло Теци? Боже!

— „Гибралтар“ не обича скелети в гардеробите, Реб. Кокалите им започват да тракат. Наложи се да разследвам Джак — дискретно. Намерих дневниците му още отпреди да дойде в Америка, в които подробно разказваше за омразата си към мен, за непоколебимото си убеждение, че именно аз съм го предал, макар да бе ясно, че е Теци. Не можех да повярвам — с горчивина продължи Бекет. — Близостта ни е била само преструвки. През всичкото време планирал възмездие, само чакал подходящия момент. Какъв идиот съм бил! Какъв глупак!