Камерон Уэст - Кинжалът на Медичите

Лон мина покрай Бекет и отне оръжието на Елвърсън. Кардинал Лоро не носеше нищо. Джоко пристъпи към мен, пребърка ме бързо, после протегна ръката си.

Здраво стиснах кинжала, мускулите ми се напрегнаха. Разменихме продължителни ожесточени погледи. Той посегна към кинжала.

— Знам, че имаш малко неуредени сметки — безцеремонно се обади Теци. — Дразниш всички, Подпалвачо. И да си смел, и да не си, все ми е едно.

Извърнах очи от Джоко и погледнах Теци.

— Къде е тя? — процедих през стиснати зъби.

— Истинско сладкишче е — изхили се Теци. — А и много умна. Като една работлива пчеличка разгада поезията на Да Винчи, когато ни се обадиха. Да я беше видял!

Мобрайт сигурно му е телефонирал от самолета. Мъртъв е. Ненадейно една мисъл ми даде надежда: Теци каза: „Сладкишче е“. В сегашно време. Джини беше жива. От улиците под нас долетя глъчката от туристите.

Бавно отворих длан и оставих кинжала спокойно да лежи в ръката ми. Джоко го хвана за дръжката и го подаде на Теци, който насочи оръжието към гърдите на Бекет на сантиметър от сакото му, после някак перверзно го потупа. Помещението се наелектризира от напрежение. Бекет не мигна, когато Теци плъзна ръце към бедрата му, но не стигна до кобура при глезена му. Запитах се кога Бекет ще посегне към него.

— Много хубав костюм, Арлън — отбеляза Теци. — Прекрасен като ризите ти. Обичам красивите ризи, нали, Подпалвачо? Знаеш ли, чудя се какво става с току-що изгладените ризи, когато притежателят им не се върне вкъщи? Дали им е мъчно, или се излежават като безгрижни котки?

Теци замахна с Кинжала и с това движение измъкна кърпичката с монограм на инспектора.

— А. Б., колко елегантно! — изсмя се той, увивайки острието в тънката коприна.

Прибра го в джоба на сакото си, като не откъсваше очи от Бекет. После сграбчи възела на вратовръзката на инспектора, наведе се към него, подуши го и нежно го целуна по устните, сякаш му бе любовник.

— Това е — отсече Теци и тръгна към вратата.

Бекет стоеше абсолютно неподвижно, отпуснал ръце, с леко озадачено изражение. Разбрах, че преценява подходящия момент да предприеме решителното действие. Положението опасно се приближаваше до критичната си точка. Ако посегнеше към пистолета, щях да го последвам и да се възползвам максимално… някак си. Секундите течаха, а ударите на сърцето отекваха в ушите ми.

Теци се обърна към Лон:

— Lei ragazzi ammazzare tutti.

Разпознах думите „ammazzare“ и „tutti“ . Избийте всички.

— Ще се срещнем в двореца на колела, както се уговорихме — обади се Теци. — Тогава всеки ще получи дела си. Сега, ако ме извините, чака ме хеликоптер — на папската площадка за излитане. Някакви последни думи, Арлън?

Бекет се обърна към мен:

— Реб, наистина се оказахте храбър пътешественик.

После небрежно приглади реверите си и пристъпи към Теци.

— И дяволски красив — добави с усмивка, мина покрай Ноло и излезе през вратата.

Като че някой включи прожектор, който ме ослепи. Бях смаян, от болящите ме колене върху плочите до мокрото от пот чело на кухата си глава. Бекет и Теци? Как не се досетих?

Ноло ми намигна, обърна се и прекрачи прага на помещението с песента на Барбара Стрейзънд „Хора“:

— Нужен ни е папата… — чувах го да кудкудяка, докато гласът му не заглъхна.

Колената на кардинал Лоро трепереха, поклащайки диплите на разкошните му одежди. Устните му се движеха в безмълвна молитва, просейки спасение, след като бе прекарал живота си в служба на Христос или изкуството, или и двете.

Джоко изглеждаше като у дома си. Лон се кикотеше. Мобрайт ме погледна, поклати глава, а аз стоях на колене, зноят от сърцето на земята сякаш проникна през пода, даде сила на бедрата ми и цялото ми тяло.

Джоко ми се ухили, показвайки гнили зъби. После затъкна пистолета си в колана отпред. Посегна към задния си джоб и измъкна сгъваем нож, отвори го и се приближи към мен, евтините му обувки с гумени подметки изскърцаха по студените плочи. Наблюдавах движенията му, очаквайки или да ме промуши, или да ме изрита.

Наклони се ниско напред, готов да нанесе удар с крак. Прекалено близо до лицето ми. Стегнах диафрагмата си. Изрита ме. Престорих се, че ми е изкарал въздуха и се сринах напред, стиснал с ръце стомаха си.

Претърколих се надясно и грабнах плочата, която Елвърсън бе извадил, обърнах се към Лон и я запратих в лицето му. Улучих го високо в скулата, нанесох му дълбока рана и той залитна назад към стената. Кардинал Лоро се втурна към вратата и Лон го простреля в гръб.